Новини

Събитието, организирано от ВУЗФ на 24.10.2019 г., събра водещи икономисти от България и чужбина, представители на държавни институции, бизнеса и академичните среди, които коментираха предизвикателствата и възможностите, свързани с финансирането на кръговата икономика.

По време на дискусията в рамките на панела „Финансиране на кръговата икономика“ Константин Велев подчерта, че застрахователният бизнес е активен поддръжник на действията, свързани с намаляване на негативния ефект върху климата.  Но според него също следва да се отчетат и предизвикателствата през големите инвеститори, каквито са застрахователните компании, пенсионните фондове, банките. От тях се очаква да осигурят критичната маса от инвестиции, необходими за преминаването към устойчива икономика.  Заедно с това те са поставени пред редица въпроси. От една страна стои въпросът доколко пазарът ще може да предложи достатъчно възможности за подобни инвестиции. От друга страна - доколко европейските застрахователи ще могат да поддържат своята конкурентоспособност спрямо не-европейските ни конкуренти, които няма да имат ангажимент да се съобразяват с Парижкото споразумение. Комплексността на тези проблеми изисква глобален, а не само европейски отговор. Европа се опитва да даде добър пример и да бъде лидер в борбата с климатичните промени, но за да има някакъв ефект тези марки трябва да се приложат и от бързоразвиващите се икономики извън Европа, а и от САЩ.

Пренасочването на частния капитал към по-устойчиви дейности изисква фундаментална промяна на начина на работа на финансовата система. Инвестициите в екологични дейности изискват дългосрочна ориентация - много по-дългосрочни от настоящите пазарни практики, целящи постигането на висока възвръщаемост в кратки срокове. Затова основен е въпросът как да бъде запазена стабилността на финансовата система и в същото време да се инвестира в дългосрочно устойчиво развитие. Отговорът на Европейските институции според проекта „Устойчиво финансиране“ е в предлагането на „меки“ стимули за финансовите институции да пренасочат инвестиционните потоци:

•             като начало – единна класификация на икономическите дейности спрямо техния екологичен ефект;

•             стандарти и „етикети“ на финансовите продукти за тяхната устойчивост;

•             взимане предвид на екологичните и социалния ефекти на дейността при даването на финансов съвет за инвестиции, включително при продажбата на застраховки, свързани с инвестиционен фонд;

•             отчитането на устойчивостта на дейностите при присъждането на кредитни рейтинги от агенциите и т.н.

•             Също така ЕК заявява, че очаква да се появят зелени проекти с помощта на по-добри консултантски услуги за бизнеса и с подкрепата на грантови схеми.

Тези мерки, все пак е малко вероятно да успеят да запълнят липсата от 180 милиарда евро инвестиции на година, за да се достигнат европейските климатични и енергийни цели до 2030 година (по сметки на ЕК). Съгласно изчисления на Европейската инвестиционна банка, годишният недостиг на инвестиции само в транспорта и енергетиката е в размер на впечатляващите 270 милиарда евро.  Отчитайки, че тези мерки трудно биха стимулирали пренасочването на подобен ресурс към устойчиви дейности, ако тези дейности имат по-лоши финансови показатели, ЕК посочва в своята комуникация до Съвета и Парламента: „ЕК ще прецени дали не би било удачно да се приемат по-подходящи капиталови изисквания, които да отразяват по-добре риска свързан с устойчивите активи в балансите на банките и на застрахователните дружества“.

Това вече е много ясна индикация за съществената част от мерките, които се готвят в тази посока. Капиталови облекчение при инвестиции в устойчиви проекти или тежести при държане на „кафяви“ активи.