АБЗ представи актуалните теми в застрахователния сектор на среща с журналисти

Близо 20 представители на водещи медии коментираха с членовете на управителния съвет на АБЗ актуалните застрахователни теми на първата за АБЗ бизнес закуска с журналисти. Председателят на АБЗ Светла Несторова подчерта, че събитието е израз на новата комуникационна политика на  АБЗ, чийто водещ принцип е откритост и публичен диалог. С  бизнес закуската се полага началото на регулярни срещи с журналистите, отразяващи застрахователния сектор. АБЗ приема медиите като свои партньори, чрез които пълноценно може да достигне и да общува с широката общественост.

В началото на дискусията бяха представени и коментирани пазарните данни за 2018 г., като бе подчертано, че наличието на стабилен и печеливш застрахователен сектор е от фундаментално значение за икономиката.  Премийният приход достигна над 2,5 млрд. лв. през 2018 г., има ръст както в общото, така и в животозастраховането.  Изплатените обезщетения нарастват до 1,13 млрд. лв., което прави  над 3 млн. лв. изплащани дневно за миналата година. Застрахователното проникване достигна стойност  от 2,34% за 2018 г. и почти  се изравни с върховите нива от 2006-2008 г. Активи на застрахователите към края на 2018 г.  са 5,6 млрд. лв. или 5,14% от БВП.  (Повече информация  и пазарни данни може да намерите в прикачения файл.)

Очаквано, най-оживени дискусии предизвика темата за застраховка ГО.  Светла Несторова, Костантин Велев и Кирил Бошов коментираха множество въпроси на журналистите. Беше посочено, че ръстът на премийния приход по ГО през 2018 г. е значителен, нарастването спрямо предишното година е с 42%, до 936 млн. лв. Редица фактори са оказали влияние върху този резултат - препоръките на регулатора за коригиране нивата на резервите по ГО,  решението на ВАС за разширяване на кръга лица, имащи право на обезщетение при смърт от ПТП, отнемането на лиценза на Олимпик. Въпреки това  ГО е на сериозна загуба с - 213 млн. лв. Пътят към стабилизиране на резултатите минава през корекция на поведението на пътя, чрез бонус-малус система, както и през постигането на една по-устойчива съдебна практика. Сериозен интерес предизвика и темата с „неимуществените обезщетения“.  Беше коментирано, че въпреки временна законовата разпоредба за таван на обезщетенията за неимуществени вреди до 5000 лв. за по-далечни родственици, то има съдебна практика за присъждане на значително по-високи обезщетения. Затова методиката, която предстои да бъде разработена в близките месеци, следва да бъде припозната като справедлива от обществото и в резултат да бъде използвана и прилагана. Светла Несторова подчерта, че все още масова е нагласата, че застрахователното обезщетение служи за постигане на справедливост, докато по своята същност то има други функции – да покрие икономическите загуби на семейството от събитието, да подкрепи процеса на лечение, възстановяване, за спомогне за адаптиране на жизнената среда към телесните увреждания и т.н.  Бяха коментирани и темите за мониторинга по „зелена карта“ и системата „бонус-малус“.

Сред темите, предизвикали силен интерес, бяха имущественото и в частност земеделското застраховане. Данните показват много слабо покритие на имущественото застраховане, което е обезпокоително, включително и с оглед на климатични промени и свързаните с тях зачестяващи природни бедствия. Сред причините са и липсата на застрахователна култура, разбиране за важността и същността на имуществените и в частност земеделските застраховки. Земеделските застраховки съставляват едва 0,8% от целия премиен приход, а техническият резултат по тази застраховка е отрицателен.  Резултатът е, че слабото покритие  води до неизгодна цена на застраховката. От това страдат по-дребните стопани, а и не могат да се постигнат цели като превенция, например. Юри Копач коментира и различните способи за защита от градушки, като подчерта, че е необходимо да се изследват по-модерните методи. Изрази позицията, че би било в интерес на обществената справедливост да се въведат задължителни земеделски застраховки за субсидираните площи. Така ще стане възможно и заделянето на адекватни средства за превенция. Според него е необходима държавна стратегия за развитие на земеделието в страната, чрез която проблемите да бъдат адресирани в своята съвкупност.

Коментиран бе значителният ръст на здравното застраховане през 2018 г., което може да се приеме и като  вид „оценка“ за състоянието на здравната система у нас.  По отношение на животозастраховането бе посочено, че този сегмент се развива добре, но все още хората не осъзнават в пълнота, вероятно и поради ниската застрахователна култура, необходимостта и смисъла  от това да осигурят финансова защита на  най-близките си чрез този продукт.

Присъстващите журналисти високо оцениха инициативата на АБЗ за диалог и изразиха готовност да участват в следващите бизнес закуски.