Константин Велев, председател на АБЗ, пред „24 часа“ : „Като общество трябва да решим дали искаме да има и какви да са правилата за определяне на обезщетения“

В свое интервю за „24 часа“ председателят на АБЗ Константин Велев коментира въпроси, свързани с предстоящото представяне на проект на методика за определяне на обезщетенията по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите. Той подчерта, че трябва да се търси балансиран подход, базиран на ясни правила. В крайна сметка е важно да бъдат компенсирани всички имуществени вреди, също и неимуществените на база на една справедлива преценка, но все пак почиваща на обективни критерии. Размерът на обезщетенията се определя и ще се определя от съда. Дали методиката ще се използва методиката като ориентир, като база от критерии, зависи от това дали тя ще бъде приета като работещ, справедлив инструмент. А за да се случи това е необходим обществен дебат и съгласие сред заинтересованите страни.

„Вярвам, че пътят към общественото съгласие минава през конструктивна дискусия и то проведена и през призмата на конкретните разчети и икономически последствия от едно или друго решение. АБЗ е само една от многото страни, които са част от този дебат и ние активно ще съдействаме този дебат да се случи и ще участваме в него.“ – заяви председателят на АБЗ.

Константин Велев поясни, че при застраховането трябва да има някаква предвидимост по отношение на очакваните обезщетения, защото компаниите са длъжни да заделят нужните резерви за обезпечаване на бъдещите плащания. Това е причината във всички европейски страни да има правила, било под формата на таблици, методики или наложила се устойчива съдебна практика, които дават тази рамка на предвидимост при определяне на обезщетенията за неимуществени вреди. Това е целта на методиката – да се предложат обществено-приемливи критерии, рамка както за определяне  на неимуществените, така и за имуществените вреди при телесни увреждания или смърт на пътя.

По отношение на европейската практика, Велев коментира, че в различните страни се прилагат  различни модели, изборът на които е обусловени от редица фактори, включително и исторически. В много страни се обезщетяват имуществените вреди, а неимуществените са лимитирани и по-скоро символични. В България като че ли се е наложила обратната практика - чрез обезщетенията за неимуществени вреди да се търси компенсация за икономически загуби, но без това да е базирано на някакви конкретни параметри.

 

Вижте цялото интервю.