Константин Велев, председател на АБЗ, пред „Банкер“: „Животозастраховането бележи забележителен подем“

В свое интервю за в. „Банкер“  Константин Велев, председател на УС на АБЗ, коментира актуални застрахователни теми и основните пазарни тенденции. Ето основните акценти в интервюто.

 

  • За информационната кампания на АБЗ "Ha фoĸyc: живoтoзacтpaxoвaнe"

Постигнатите резултати от кампанията са изключително добри. Основната й цел беше да популяризира темата за ползите от животозастраховането в публичното пространство и да предизвика интерес сред обществото, което се и случи. Животозастраховането в последните 30 години, които наричаме “преход”, някак остана встрани от активния публичен интерес към застраховането и със слабо присъствие в медийното пространство. Кампанията е първа стъпка към промяна в това отношение.

Част от кампанията на АБЗ е онлайн дискусията, която проведохме на 27 януари: “За животозастраховането: индивидуални ползи и пазарно развитие“. Дискусията предизвика голям интерес от страна на медиите. В началото на април предстои провеждането на онлайн дискусия „Животозастраховане: защита и инвестиции“ по Bulgaria ON AIR.

 

  • Актуално пазарно развитие в животозастраховането

Животозастраховането бележи забележителен подем, темпът на растеж е изпреварващ спрямо общото застраховане, което е сравнително рядка ситуация за българския пазар. Към м. октомври 2021 г. премийният приход в животозастраховането достига 483 млн. лв., а ръстът спрямо същия период на 2020 г. е 34%. Изплатените обезщетения нарастват с 23% и са в размер на 181 млн. лева.

Най-голям принос за това интензивно развитие имат застраховките „Живот“, свързани с инвестиционен фонд. Ръстът на премийния приход при тях към октомври 2021 г. е 132%. Събраните премии възлизат на близо 193 млн. лв., което е повишение от над два пъти спрямо същите периоди и на 2019 г. (77 млн. лв.), и на 2020 г. (83 млн. лв.). Има редица причини за този сериозен скок и една от тях е променената инвестиционна среда и търсенето на по-изгодни алтернативи за управление на спестяванията. През 2021 г. остава устойчив и трендът за повишен интерес към здравните застраховки, като се отчита ръст на премийния приход от около 11% по линия на  застраховка „Заболяване“ и в общо застраховане, и в животозастраховането. Такъв интерес е напълно разбираем в общество, подложено на повишен здравен риск в последните две години.

Пандемията насочи вниманието ни към това колко сме уязвими като човешки същества. Видяхме, как един вирус може да промени целия ни живот. Увеличеното усещане за несигурност естествено провокира търсенето на застрахователна защита.

 

  • Развитие на застрахователния сектор през 2021

Последните данни на КФН за пазара към октомври 2021 г. показват вече ясно очертана тенденция за устойчив пазарен растеж по почти всички застрахователни продукти. Ръстът на премийния приход общо за пазара към края на октомври е 12% (спрямо края на октомври 2020), като достига 2.675 млн. лева. Това е сериозен ръст в контекста на пандемията, ограничителните мерки, понижението на жизнения стандарт на много домакинства и стагнацията в редица сектори на икономиката. Нарастват и изплатените обезщетения - общо с 8.4% спрямо същия период на 2020 г. и те възлизат на 1.063 млн. лева. Стабилното пазарно представяне се вижда и при сравнение на тези резултати с предпандемичните от 2019 г. - премийният приход към октомври 2021 г. бележи 10% ръст спрямо същия период на 2019- та.

 

  • Развитие на пазара на общото застраховане

Пазарът на общо застраховане също запази традиционния си умерен, но стабилен растеж на премийния приход от 8%. Съответно, обезщетенията нарастват с 5.8%. Основно това възходящо развитие се дължи на автомобилното застраховане, като при най-масовите автомобилни застраховки - „Гражданска отговорност“ на автомобилистите - към м. октомври 2021 г. ръстът на премийния приход е 6.8%, а събраните премии са 967 млн. лева. Изпреварващо растат, обаче и изплатените обезщетения - със 7.2% повече от същия период на 2020 година. При “Каско” на МПС, нарастването на премийния приход е 8.9% до 591 млн. лева. 

 

  • Застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите.

Реалността е, че цените на застраховката „Гражданска отговорност” на автомобилистите, след видимия им спад през 2020 г., постепенно започнаха да се възстановяват на нивата от преди пандемията, въпреки че още не са ги достигнали. През 2020 г. имаше редица фактори за намалението на цените - като започнем от силно намаления трафик в чужбина, а дори и в страната, заради пандемичните ограничения през дълги периоди от време и стигнем до последствията на кризата върху жизнения стандарт на българските домакинства. След този период на спад и с намаляването на редица ограничения, започна плавно покачване на цените, което, както казах, още не е стигнало нивата от 2019-та. Известно е, че цената на тази задължителна застраховка се определя основно от честотата на пътнотранспортните произшествия и от размера на обезщетенията, които застрахователите изплащат за всяко ПТП.

България от години държи едно от първите две места в Европа по брой на ПТП и брой загинали на пътя на глава от населението. За съжаление, тази черна статистика не се подобрява вече повече от десет години. В същото време, обезщетенията, които се присъждат за причинена смърт или за телесни увреждания, показват постоянен тренд на растеж. По тази застраховка се изплащат и материалните щети, нанесени по превозните средства, където пък трябва да се отчитаме ръста в цените на резервните части и в цените на труда в сервизите. Всъщност, последният скок в цените на автосервизните услуги, провокиран и от постоянното покачване на цените на енергоносителите и други консумативи, дори още не е поет от цената на застраховката и бих прогнозирал движението й с още до десетина процента нагоре.

 

  • Промени в застрахователния сектор, свързани със „зелените“ европейски политики  

Застрахователният бранш, дори и само поради естеството на бизнеса ни, е естествен поддръжник на всички публични политики за превенция, а „позеленяването“ на Европа е най-широкомащабната политика за превенция от природни бедствия и катастрофи, от загуби в резултат на климатичните изменения, от заболявания, причинени от влошаването на качеството на околната среда и т.н. В този смисъл българските застрахователи посрещат с удовлетворение това начинание на европейските институции и очакват то да има благотворни последици в дългосрочен план и върху бизнеса.В същото време си браншът си дава сметка, че пътят за постигане на целите ще е труден и ще коства допълнителни ресурси.

Новите екологични изисквания за българските застрахователи сега са по-скоро административна тежест, свързана с поредното увеличаване и усложняване на отчетността, отколкото възможност за развитие на нови продукти или инвестиции в нови посоки. На нашия пазар все още липсват предпоставки както за развитие на такива нови продукти, така и за „зелени“ инвестиции. С известна тревога браншът наблюдава и преговорите на европейско ниво по отношение на идеята „зелените“ инвестиции на застрахователни активи да бъдат третирани по-благоприятно от капиталова гледна точка спрямо „не-зелените“. Притеснението идва именно от липсата на предлагане на подобни инвестиционни проекти в България, което би довело да нереални техни цени, продиктувани от административни мотиви, а не от потенциалната им икономическа жизнеспособност. А това е точно обратното на идеята за устойчиво развитие, която цели зеленият проект. Апелът на българските застрахователи е да се прави много внимателна оценка на всички последици от въвеждането на регулаторни режими в една или друга посока, дори и с изключително популярната цел за положително екологично въздействие.