Детайли

В последно време се наблюдават позитивни тенденции по отношение на застрахователната култура и по-общо – на финансовата грамотност, но все още има много какво да се желае, коментира Веселин Ангелов, член на УС на АБЗ, в интервю за БНР- Радио София. Според него темата за управление на личните финанси трябва да бъде част от образователния процес и в училище, и в университета, защото това е неотменна част от ежедневието ни. По-добре навреме да се научим как да управляваме финансите си, как да защитим това, което имаме чрез прехвърляне на рисковете, за да не страдаме ние и нашето семейство. Не е нужно да чакаме неволята да дойде и чак тогава да си направим изводите и да предприемем действия.

„Трябва да свикнем, че защитата чрез прехвърляне на риска, т.е. чрез застраховки, е неразделна част от нашето ежедневие и не трябва разглежда като излишен разход, а като необходимост. Защото когато настъпи някое тежко събитие, каквито все по-често се случват – наводнения, бури - виждаме, че финансовите последици могат да са много тежки, да се измерват в хиляди левове.“ -поясни Ангелов. Ако трябва сами да се справяме с тези последици, сами да финансираме възстановяването на имота или отстраняването на щетите, то това би се отразило много тежко върху бюджета ни.

За българския пазар е характерно, че основно се сключват застраховки за автомобила – те са около 70% от пазара на общо застраховане. След тях са имуществените, но делът им е в пъти по-нисък, а животозастраховките като че ли са на последно място като приоритет за нас. В развитите държави има „обратна подредба“ – на първо място се застраховат животът и здравето, след това имуществото. Ситуацията у нас няма да се промени изведнъж, „с магическа пръчица“, обясни Ангелов и посочи, че това е процес, свързан с осъзнаването на смисъла от застрахователна защита, като са налице ясни позитивни тенденции, особено сред младото поколение.

Според Веселин Ангелов причината за „обратната подредба“ е, че се замисляме предимно за рисковете, които най-често се случват -  щетите по автомобила. „Ако се върнем на това, че обичайно сключваме застраховка, когато сме си „изпатили“, то в случая с имуществото все пак има възможност да го направим. Например, ударили сме колата, оправяме я и я застраховаме.  Но когато говорим за живота и здравето, този подход не е приложим – няма как да се оправим при тежки събития, при инвалидност, фатален изход.“

По отношение на цените на застраховките Ангелов коментира, че те се движат значително под ръста на инфлацията. Нормално е инфлационният процес да оказва въздействие – растат цените на материали, енергия, труд, съответно растат обезщетенията. Например, застрахователите заплащат повече за отстраняване на щети по автомобили.

Според Веселин Ангелов информираността на хората е ключов фактор за повишаване от една страна, на нивото на тяхната защита и сигурност чрез застраховки, и от друга – на потребителската удовлетвореност. Важно е, когато купуват полица, потребителите да са напълно наясно с условията по нея, с покритите рискове и застрахователните суми, защото в противен случай може да се стигне до разочарование.

Необходимостта от по-висока обществена информираност се отчита и от застрахователите, и от браншовата им асоциация. Това е причината Асоциацията на българските застрахователи да провежда активна политика в тази насока. Миналата година акцент в дейността й е било животозастраховането, тази година фокусът на предстоящата информационна кампания е поставен върху имущественото застраховане.