Анализ на АБЗ „Проучване на нагласите към застраховането и застрахователна грамотност в България“ (2020)

Проучването на АБЗ „Нагласи към застраховането и застрахователна грамотност“ (2020)  е проведено “ сред 1000 лица от цялата страна на възраст 18-65 г. Целта му е да изследва нагласите на българите към застраховането, запознатостта със и използването на застрахователни продукти, потребителското поведение и нивото на застрахователна грамотност. Подобно проучване, като тематика и мащаб, не е правено досега в страната. Проучването се състои от две основни части. Първата част изследва теми като ценностна система, ниво на доверие към сектора, запознатост със и употреба на застрахователни продукти, потребителска мотивация за избор и покупка,  информационни канали, проблеми, свързани с ползването на застраховки, устойчиви вярвания/нагласи относно застраховането и други. Втората част, тест за измерване на основни познания в областта на застраховането.

Прочитът на резултатите очертава няколко основни тенденции и насоки на потребителските нагласи. Наблюдава се повишаване на доверието към застрахователния сектор, както и сравнително висока степен на разбиране за ползата от застраховките. Но наред с това са налице устойчиви негативни вярвания по отношение на застраховането, които не отразяват реалистично  практическия опит на потребителите. Очертават се и дефицити при информирания потребителски избор, които предполагат необходимост от по-активни образователни действия в тази посока.

Очертава се ясно пряка позитивна корелация между застрахователната грамотност , употребата на застрахователни продукти и доверието към сектора.

Социалните групи, които постигат високи резултати в теста за застрахователна грамотност (2-ра част на проучването), демонстрират и високи нива на доверие към сектора и компаниите, използват в най-висока степен застрахователни продукти. Обратното също е валидно. Очаквано, с най-добри „постижения“ са групите на лицата с висше образование, високи доходи, на високи професионални позиции. Тези групи в по-малка степен са склонни при оценките си да се опират на негативните устойчиви вярвания и в по-голяма степен на реалния опит.

Една от целите на проучването е да даде обективна информация за нивото на застрахователни познания на българите.  Чрез серия от въпроси се установява запознатостта с базови  понятия и основни продукти в застраховането. Резултатите като цяло потвърждават, че застрахователната грамотност е незадоволителна, с резки отличия между отделни социални групи. Средно за всички въпроси дадените верни отговори са 53%. Отчитат се особени значими различия в нивото по показател „ниво на образование“, като и „личен доход“ и „социален статус/занятие“. Например, делът средно верни отговори при хората с висше /полувисше образование е 65%, а този при лицата с основно/по-ниско – 29%. При последната група особено показателен е делът на дадените отговори „не знам/не мога да преценя“ – цели 46%.  Друга група, която демонстрира ниски застрахователни познания е тази на младите хора – 18-24 г., като част от причините е вероятно и липсата на житейски и съответно практически опит, както и липсата на обучение по финансови въпроси.

Като цяло данните показват, че е налице значителна степен на неразбиране и слаба информираност относно застраховането и застрахователните продукти, особено при някои социални групи.  Това е и бариера пред по-високото ниво на ползване на застрахователните услуги, пред информирания избор  и свързаната с него потребителска удовлетвореност.

Пълният текст на Анализ на АБЗ „Проучване на нагласите към застраховането и застрахователна грамотност в България“ (2020) е на ваше разположение в прикачения файл в pdf формат.