Оценка на европейските застрахователи по повод Техническия съвет на EIOPA относно предстоящите изменения в режима Платежоспособност II

На 17.12.2020 г. EIOPA публикува и изпрати на Европейската комисия дългоочаквания си Технически съвет относно предстоящите изменения в режима Платежоспособност II.

Защо Техническият съвет излиза сега: Планираното преразглеждане на пакета Платежоспособност ІІ стартира през 2019 година. То вече премина през няколко етапа, като първата стъпка беше предприета от Европейската комисия, която през февруари 2019 изпрати формално искане за технически съвет от EIOPA как да се измени Платежоспособност ІІ. Това искане за съвет (Call for advice) на практика даде мандат на EIOPA да направи предложенията за изменения в Платежоспособност ІІ и очерта рамките на мандата – конкретните аспекти на Платежоспособност ІІ, по които ЕК счита, че са нужни промени. От своя страна през октомври 2019 г. EIOPA откри публична консултация, която приключи през януари 2020 г. и която целеше да събере мненията на засегнатите страни по всички идеи на EIOPA за изменения в Платежоспособност ІІ (АБЗ чрез Insurance Europe взе активно участие в тази консултация).

Съгласно графика на тази законодателна инициатива, EIOPA трябваше да публикува Техническия си съвет до ЕК за измененията в Платежоспособност ІІ до 20 юни тази година.

Избухването на пандемията с COVID-19 промени планирания график на преразглеждането на пакета Платежоспособност ІІ и EIOPA направи официално съобщение, че ще предостави техническия си съвет на Комисията до края на месец декември 2020 г, вместо до края на юни. Тези 6 месеца закъснение в предоставянето на съвета ще забавят излизането на самото законодателно предложение на ЕК до средата на 2021 г.

Какво предлага EIOPA: Според прес-съобщението на EIOPA, в режима не се налагат никакви фундаментални промени, но са предложени множество корекции. EIOPA заявява, че предлаганите от нея изменения касаят:

  • третирането на лихвения риск, така че да бъде отразено стремителното падане на лихвите през последните години и реалността на отрицателни лихвени равнища. EIOPA препоръчва промяна в лихвената крива, използвана от застрахователите за оценка на пасивите и по-специално по отношение на метода за екстраполиране на безрисковата лихва, така че да се отразява по-добре пазарната реалност;
  • промяна в корекцията за волатилност, така че да се подобри способността й да ограничава краткосрочната волатилности да поощрява застрахователите, които държат неликвидни активи;
  • доработки в изчисленията на добавката за риск в пасива на застрахователите, така че да се отчита диверсификацията и по този начин да се намали нейната волатилност и размер най-вече за дългосрочните пасиви;
  • преразглеждане на критериите за възможността да се държат дългосрочно дялови ценни книжа с цел да се окуражат стабилни и предпазливи дългосрочни инвестиции на застрахователите;
  • въвеждане на нов процес за прилагане на принципа на пропорционалността;
  • промяна в регулацията на презграничния бизнес и по-конкретно - въвеждане на ефективни методи за комуникация между надзорните органи в процеса на оторизация и в случай на съществени промени в презграничната дейност на застрахователното дружество;
  • Допълване на настоящата микро-пруденциална рамка с макро-пруденциални мерки, включително въвеждане на редица инструменти и мерки за въоръжаване на надзорните органи с достатъчно правомощия за справяне с всички източници на системен риск;
  • установяване на минимално- хармонизирана[1] рамка за възстановяване и преструктуриране на застрахователните дружества и въвеждане на Европейска мрежа от национални застрахователни гаранционни схеми

Каква е първата оценка на европейските застрахователи: Европейската застрахователна индустрия, в лицето на Insurance Europe, заявява недвусмислено разочарование от предложенията на  EIOPA (ще бъде пуснато прес-съобщение от Insurance Europe). През последните 2 години застрахователната гилдия вложи огромни усилия и експертиза в преговорите с EIOPA, за да може да се използва тази уникална възможност и за да се отстранят  проблемите в Платежоспособност II, така че тя да отразява правилно реалните рискове, пред които са изправени застрахователите и да се намали оперативната тежест за прилагането й. Основната цел на индустрията е промените в Платежоспособност II да позволят на застрахователите да инвестират повече в реалната икономика, да предлагат повече дългосрочни спестовни продукти и да бъдат по-конкурентноспособни на международния (извъневропейски) пазар. В същото време, по оценка на Insurance Europe, предложенията на EIOPA ще направят Платежоспособност II още по-консервативна, ще намали конкурентоспособността на европейските застрахователи, ще възпира още повече инвестициите им в икономиката и още повече ще ограничи предлагането на дългосрочни спестовни продукти и ще намали доходността им за потребителите.

Също така, по оценка на Insurance Europe, предложението на EIOPA се нуждае от значително подобрение, за да може принципа на пропорционалността да заработи наистина и на пазара да могат да съществуват и да имат еднакви шансове както малките, така и големите застрахователи.  Insurance Europe допълва, че предложението се нуждае от доработка в частта му за отчетността, за да могат да се избегнат безсмислените разходи за огромната и ненужна отчетност.

Какво предстои: Техническият съвет на EIOPA предстои да бъде претворен в законодателно предложение от Европейската Комисия. Това ще се случи през следващите 6 месеца. След излизането на законодателното предложение предстоят преговори между държавите – членки в Съвета и между парламентарните партии в Европейския Парламент за приемане на изменения в самите нормативни актове от рамката Платежоспособност II. Очаква се тези преговори да започнат през втората половина на 2021г.

Активността на българските застрахователи, чрез АБЗ, в този процес продължава да бъде изключително важна за постигане на евентуални наши национални приоритети или за убеждаването на българските представители в Съвета и Парламента в аргументите на европейската застрахователна индустрия.



[1] Директивата ще въведе минимални изисквания, които всяка държава-членка може да надгражда на национално ниво