Константин Велев анализира актуалните въпроси в застраховането в онлайн лекция, организирана от ВУЗФ

На 27.05.2020 г. се проведе уебинар „Актуални въпроси и предизвикателства пред българското застраховане“, организиран от Висшето училище по застраховане и финанси (ВУЗФ). Специален гост-лектор бе г-н Константин Велев, председател на Асоциацията на българските застрахователи.

В своята презентация, г-н Велев изтъкна, че 2019 г. е била много успешна за българското застраховане. През 2019 г. e продължила тенденцията на пазарен растеж в премийния приход – 14.8 % спрямо 2018 г. Премийният приход за 2019 г. е в размер на 2.91 млрд. лв. Отчетен е по-значителен ръст в общото застраховане – 15.5 % и по-умерен в животозастраховането – 11.4 %. Компаниите от застрахователния сектор реализират печалба в размер на 147.6 млн. лв. (119 млн. лв. в общото застраховане и 28.6 млн. лв. в животозастраховането). През 2019 г. делът на общото застраховане от пазара е бил 82.9 %, като над 72 % от него се пада на автомобилните застраховки. Пазарният дял на животозастраховането е бил 17.1. Основен двигател на ръста в общото застраховане е  автомобилният бизнес (Гражданска отговорност на МПС с 16.4 % ръст и Каско с 5.6 % ръст).  Застрахователната плътност през 2019 г. отбелязва най-висок ръст през последните 15 години, като влияние върху този показател оказва тенденцията в повишаването на средните цени по най-масовата застраховка за пазара – „Гражданска отговорност на автомобилистите“ през последните години. През 2019 г.  нивото на застрахователното проникване достига 2,45%,  като за първи път почти се изравнява с най-високата стойност, която някога то е имало  - 2,46%  -  през 2008 г.

Председателят разгледа редица актуални въпроси, пред които е изправено българското застраховане в условията на кризата COVID – 19, както и нейното отражение до момента върху работата на застрахователните дружества в България. Той изтъкна, че застрахователния сектор е реагирал изключително адекватно на ситуацията, не е прекъсвал дейността си и е създал оптимални условия за обслужването на  клиентите.

Истинският мащаб на кризата върху застраховането не може да бъде оценен към настоящия момент, тъй като все още не са оповестени официални пазарни данни, обхващащи този период. Все пак, непосредственото отражение на извънредната ситуация е видно в няколко посоки. Наблюдава се намаляване на премийния приход по някои линии бизнес, както и умерено понижаване на събираемостта на премиите поради спазването на ограниченията за социална дистанция и невисоката популярност на дистанционните възможности за плащане. Отчита се и натиск върху стойността на инвестициите в дялове, акции и други ценни книги – по-силен в първия месец на кризата с частично възстановяване на позициите след това.

Как ще се отрази кризата COVID-19 на застрахователния пазар е трудно да се прогнозира в по-дългосрочен план. Мащабът й е все още неясен и зависи как ситуацията ще се овладее у нас и Европа, потенциалното развитие на втора и следващи вълни, решенията на държавите за реакция и т.н.  Може да се очаква понижаване на премийния приход общо за пазара, последвано от период на застой и по-бавно възстановяване, като е възможно достигането на нивата от  2019 г. да отнеме няколко години. Нарастването на безработицата и намаляването на доходите и жизнения стандарт на големи групи от населението ще се отрази в масовите застраховки в общото застраховане и в животозастраховането. Бавното възстановяване на някои от най-силно ударените от кризата сектори на икономиката (туризъм, транспорт и други) ще доведе до трайно понижаване на приходите на застрахователите по свързаните с тях линии бизнес, а възстановяването им ще следва темпа на възстановяване на тези сектори. По отношение на в модела на обслужване на клиентите и дистрибуция на застрахователните продукти се очаква разширяване и подобряване на он-лайн услугите и преминаване към повече дистанционност в комуникацията. Проблемът при реализацията на тези дейности е свързан основно с ограничения в съществуващата законодателна рамка.

Според Константин Велев кризата COVID-19 може де има и регулаторни последици в посока затягане на регулаторната рамка на Европейско ниво, особено по отношение на изискванията към финансовото състояние на застрахователите.

Председателят на АБЗ  изтъкна двата големи и основни проекта, които стоят пред българското застраховане до края на 2020 г., а именно:

  • Приемане на методика за определяне размера на обезщетенията за имуществени и неимуществени вреди вследствие на телесно увреждане или смърт при задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“
  • Въвеждане на система „Бонус Малус“ по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите.

По отношение на Методиката за определяне размера на обезщетенията за имуществени и неимуществени вреди вследствие на телесно увреждане или смърт, бе направен обстоен преглед на съществуващата в момента законодателна и съдебна практика, както и влиянието на тълкувателното решение на ВКС, върху застрахователния пазар, с което се разшири кръгът на правоимащите да получат обезщетение лица.

Велев очерта проблемите, с които се сблъскват застрахователните дружества у нас и острата необходимост от въвеждането на подобна методика за определяне на размера на неимуществените претенции. Той представи предложения от  Гаранционния фонд проект на методика за обезщетение на неимуществените претенции, като аргументира заимстваните от практиката на различни европейски държави механизми за обезщетение.

По отношение на втория проект, свързан с въвеждането на системата „бонус- малус“  по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, Велев посочи, че след два проекта и две проведени обществени обсъждания, е време за завършващата му фаза и въвеждането му в действие.

Предвижда се системата „бонус-малус“ да осигурява превенция и да мотивира спазването на закона за движение по пътищата чрез икономически стимули. Крайната цел на системата е да доведе до намаление на травматизма по пътищата в страната. Велев разгледа и предложения последен модел за „бонус-малус“ в България, като изрази становище по някои от последните останали дискусионни въпроси, които все още не са намерили решение при предходното му обсъждане.

Константин Велев изрази надежда, че 2020 г. ще се запомни от българското застраховане не само с пандемията COVID – 19  и нейното негативно отражение върху сектора, но и с нещо позитивно – приемането на Методика за определяне на обезщетения за неимуществени вреди в резултат на определяне размера на обезщетенията за имуществени и неимуществени вреди вследствие на телесно увреждане или смърт при задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ и въвеждането на система „Бонус Малус“ по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите.

Презентацията на Константин Велев може да намерите като прикачен файл към тази новина.

Линк към онлайн лекцията тук.

Начало