Проблемите пред земеделското застраховане и причините за ниското му проникване у нас коментира Нина Колчакова, генерален секретар на АБЗ, в материал за в. „Телеграф“, публикуван на 1 август 2022 г., в приложението "Агро Телеграф".
По данни на Асоциацията на българските застрахователи делът на селскостопанските застраховки в премийния приход по общото застраховане , който и без това е много малък, се е сринал четири пъти на годишна база - от 0,74% през март 2021 г. до едва 0,19% през март 2022-а. Събраният премиен приход е само 1,3 млн. лв. - с 5,7% по-нисък спрямо същия период на 2021 г. При това този спад е съчетан със силен ръст от 85% на изплатените обезщетения към март 2022 г. Ръстът на обезщетенията се обяснява с климатичните промени, които имат все по-осезаема проява под формата на екстремни явления като чести и силни градушки, суша и свързаните с нея пожари.
"Нормално е обезщетенията да се вдигат заради климатичните промени. Те оказват все по-силно влияние чрез бури, градушки и подобни явления, които засягат селското стопанство. Така че обезщетенията се увеличават, защото непрекъснато се увеличават щетите. Това не е изненада за никого"- обясни Колчакова. Влиянието на климатичните промени върху селското стопанство вече се изчислява и чисто статистически с обективни данни. На европейско ниво постоянно се пресмятат рисковете за България от гледна точка на това колко капитал да се заделя по тях от страна на застрахователите . Данните показват, че за риска градушка ще се заделя все повече капитал. Тоест, има статистически обективни данни на европейско ниво, че градушките у нас ще се увеличават.
Парадоксално е обаче, че докато рисковете се повишават, селскостопанските застраховки намаляват. Според Нина Колчакова е трудно да се даде еднозначно обяснение за причините. Сред тях може да е широко разпространеното разбиране сред стопаните, че застраховката е скъпа и по-скоро излишен разход, тъй като разчитат на държавата да ги компенсира в случай на щета. Популярно е мнението, че застрахователите не плащат, но обективните цифри сочат точно обратното - плащат се все повече обезщетения.
„Всъщност, коментарите от типа "застрахователите нищо не плащат", са по-скоро субективно усещане, което се оборва от фактите. Проучване на АБВ проведено преди около 2 години показва нещо доста любопитно. На въпрос към хората дали са имали проблем с обезщетение със своя застраховка над 95% отговарят отрицателно. В същото време при друго питане всеки трети е на мнение, че застрахователите не са коректни при изплащане на обезщетение. Тоест, това е по-скоро обществена нагласа, отколкото реален проблем"- посочва Нина Колчакова.
Много често недоволството възниква, когато самите стопани са решили да не покриват даден риск, за да спестят пари, а този риск се е реализирал. Масово, когато земеделските стопани си купуват застраховка , те гледат най-ниската цена. Но често не си дават сметка, че по-ниската цена означава и по-малко покрити рискове и по-ниска застрахователна сума. Рисковете от ранно пролетно засланяване и наводнение е включен във всяка една селскостопанска полица. Но има и допълнителни рискове, като например пожар, които се включват по желание на застрахованото лице. Често, за да им излезе по-евтино, стопаните ги пренебрегват. И когато насажденията им пострадат от пожар, са недоволни, че застрахователят не ги обезщетява. Това няма как да стане, ако рискът пожар не се покрива от застраховката .
"Това би могло да бъде заради грешка в продажбения процес, би могло и да е и грешка на производителя, който не е задавал правилните въпроси и не е казал кои рискове би искал да бъдат покрити. В практиката има случаи, при които се оказва, че даден риск, който се е реализирал върху посевите на определен земеделец, не е бил покрит от застраховката му. И тогава производителят се оплаква, че застрахователите не плащат. Те не плащат, защото такъв е бил договорът" – пояснява Нина Колчакова. Всяко застраховано лице само преценява какви допълнителни рискове да включва полицата. Това може да зависи от вида на посевите, от това къде те се намират и от много други фактори.
Очакването, че държавата е длъжна да обезщетява стопаните с пари на данъкоплатеца, също носи редица проблеми. Производителите често не си дават сметка, че условието е да е пропаднала 100% от реколтата, а това не всякога е така. Няма и пари за пълно покриване на загубите. „Действително към фонд "Земеделие" има фонд за помощ на земеделските производители, които са претърпели големи щети. Но фондът далеч не обезщетява 100% загубите, както би могла да направи една застраховка, която е с такова покритие. Също така фондът не може да обезщети абсолютно всички, парите в него не са толкова много. А в интерес на истината този фонд отчасти се захранва от застрахователите, които за всяка селскостопанска полица отделят пари за помощ на незастрахованите. Получава се един порочен кръг, в който от парите на отговорните производители, които са си купили застраховка, се заделят средства за обезщетяване на останалите, които не са се застраховали. И в края на краищата вярата, че от този фонд ще бъдат покрити всички загуби, намалява застрахователното покритие, намалява хората, които иска да си купят застраховка. И оттам намаляват парите във фонда, който е за държавното обезщетение", казва Нина Колчакова.
Получава се и друг негативен ефект в чисто икономически аспект. Застрахователите разпределят риска сред по-малък кръг селскостопански производители, съответно цената на застраховката е по-висока. Изследвания отпреди две години показват, че едва 6% са застрахованите селскостопански площи у нас. Сега този дял вероятно е още по-нисък, като се има предвид спада на премийните приходи при този вид застраховане , отчетен от статистиката. Но е изчислено, че ако всички обработваеми площи в България се застраховат, цената на селскостопанските застраховки би била в пъти по-ниска, отколкото е сега.
Има и друг ключов фактор застрахованите площи у нас да са толкова малко. Обикновено се застраховат площи със зеленчуци, овошки и лозя. Много рядко се сключват полици за зърнени полета. Това има икономически смисъл за производителите. У нас зърнените масиви са много големи. Никъде в ЕС няма такива големи полета, притежание на един собственик. Обикновено рискът при тези масиви са пожарите и градушките. Като се случи такова неблагоприятно явление, то е локално и никога не засяга цялата реколта на съответния земеделец. Те са склонни да понесат загубите от един частичен риск, отколкото да платят застраховка за целия имот. Преценили са, че това е икономически целесъобразно при тях. Докато при овощарите и производителите на зеленчуци и при лозята площите са по-малки и една градушка е в състояние да унищожи цялата реколта