Константин Велев, председател на АБЗ, за предаването „Директно“, ТВ Bulgaria ON AIR: „Ненаучените уроци от природните бедствия остават, масово не се сключват имуществени застраховки“

 

Застрахователният пазар премина през COVID кризата изключително стабилно и през 2021 г. бе отбелязан сериозен ръст спрямо 2020 г. През настоящата година се наблюдава ръст на пазара от около 10%, което показва едно стабилно възходящо развитие независимо от COVID вълната. Така обобщи развитието на пазара през последните години Константин Велев, председател на АБЗ и изпълнителен директор на „Армеец“ АД, в свое интервю за предаването „Директно“ на телевизия Bulgaria ON AIR.

Велев коментира, че силният интерес и съответно интензивен ръст по линия на животозастраховките с инвестиционен елемент през 2021 г. се дължи та комбинация от фактори. Най-голям ефект върху процеса е оказало понижаването на лихвените равнища при депозити, в резултат на което немалко хора са пренасочили част от спестяванията към този вид продукти. Другият фактор е свързан с пандемията. Повишаването на здравния риск през COVID кризата в някаква степен е повлиял на част от населението в посока да мисли за осигуряване на този риск в бъдеще. А комбинацията между рисковия елемент, който тези застраховки осигуряват, както и съответно инвестиционния, са ги превърнали в един действително добър и търсен продукт

„Ние отчитаме, че навлизаме в нова криза, която е възможно да е по-всеобхватна от тази, свързана с ковид пандемията.“ – посочи Велев. Инфлацията и намаляващата покупателна способност на хората може да доведе до ограничаване на потреблението на застрахователни продукти, на първо място доброволните застраховки.

По отношение на застрахователната култура на гражданите е трудно да се изведе устойчива положителна тенденция е мнението на Константин Велев. Добър сигнал е повишеният интерес към инвестиционните животозастраховки. Друго позитивно развитие, дошло в резултат на пандемията и ограниченията в тази връзка, е че българите са открили удобството на онлайн решенията, които застрахователите предлагат, и активно ги използват.

„От друга страна „ненаучените“ уроци продължават да стоят на масата. Ежегодно се случват тежки природни бедствия с нарастваща честота, което ни подсказва, че трябва да търсим по-активно застрахователна защита. Но хората масово избират да не застраховат домовете си.“ – коментира Константин Велев. Той посочи, че е трудно да се даде еднозначно обяснение за това. Един от факторите вероятно е по-ниският жизнен стандарт в страната, като за много семейства отделянето на пари за застраховка представлява все още някакъв проблем. Друг фактор е, че все още се върви по линия на „популизма“ с очакването, че държавата ще помогне и ще покрие всички щети.

Реалността, обаче, е друга – държавата няма как да обезщети всички пострадали имоти за всички нанесени щети. Функция на държавата е да се погрижи на първо място за бедстващите, да им осигури временен подслон, да се погрижи за разчистването, за ремонт на инфраструктурните обекти. Но държавата няма как да построи всекиму дома отново или да му възстанови покъщнината изцяло. И тук идва личната отговорност на всеки един собственик – да прояви грижа за своя имот, а най-добрият начин за това е чрез прехвърляне на този риск към застраховател, т.е. чрез сключване на имуществена застраховка. Проблемът е, че това не е масова практика.

Константин Велев даде пример, свързан с наводненията в Карловско. Там застрахованите имоти са били единици, като техните собственици вече са получили своите обезщетения в размер, съответен на избраните от тях застрахователни суми и условия по полиците.

Той обясни, че покрай случаите на природни бедствия се наблюдава кампаниен интерес към имуществените застраховки, но той трае кратко и не се превръща в трайна тенденция. За това говори и фактът, че застрахователното проникване от много години стои без развитие на ниво от 7-8%.  

Начало