-750x0.jpg)
На 5 октомври 2022 г. в се проведе юбилейна конференция, организирана от Асоциацията на българските застрахователи (АБЗ) и посветена на празничните годишнини, които браншът отбелязва - 140 години застраховане в България и 30 години от създаването на Асоциацията на българските застрахователи (АБЗ). Престижното събитие бе уважено от водещите фигури в застрахователния сектор в Европа и България. Участие в него взеха Петра Хилкема, председател на Европейския орган за застраховане и професионално пенсионно осигуряване (EIOPA), Михаела Кьолер, генерален директор на Европейската федерация на застрахователите Insurance Europe и Дидие Милеро, ръководител на секция „Застраховане и пенсионно осигуряване“ в главна дирекция „Финансова стабилност, финансови услуги и съюз на капиталовите пазари“ на Европейската комисия.
Конференцията бе открита от Константин Велев, председател на УС на АБЗ, Даниела Добрева, заместник-министър на финансите и Бойко Атанасов, председател на Комисията за финансов надзор.
Погледът към историята и настоящето на българското застраховане ясно показва силата му да преминава през кризите и да излиза по-силно от преди, да продължава напред и с достойнство да следва своята обществена мисия да е полезно на българските граждани и бизнес, посочи председателят на АБЗ Константин Велев в приветствените си думи и допълни „Пред нас стоят сериозни и глобални предизвикателства - икономически трудности и висока инфлация, проблеми със сигурността и енергийните доставки, породени от войната в Украйна. Изправени сме пред рискове, свързани с климатичните промени, демографските проблеми и дигитализацията. Затова и фокусът на днешната конференция е обърнат към бъдещето, към решенията, които да ни помогнат успешно да адресираме съвременните рискове.“
В поздравителните си думи заместник-министърът на финансите Даниела Добрева подчерта, че българската застрахователна индустрия е успяла да утвърди своята роля за развитието на икономиката и за стабилността на финансовия сектор в съответствие с най-добрите практики и изисквания на европейския пазар. Тя даде висока оценка на партньорството на Министерство на финансите с АБЗ и регулатора, целящо „повишаване защитата на потребителите на застрахователни услуги, гарантирането на финансовата стабилност и запазване конкурентоспособността на българските застрахователи“. Председателят на КФН Бойко Атанасов, в приветствието си към участниците, каза: „Ролята на АБЗ е да е стълб за сигурност, да е балансьор за дипломатичност, да е визионер за покоряване на нови хоризонти. Вярвам, че думите, описващи най-добре съвместната ни работа със застрахователния сектор в България са диалог, технологична насоченост и кауза“.
Дискусията в първия панел на конференцията бе фокусирана върху новостите в регулаторната рамка и отражението им върху застрахователната индустрия. Темата е от изключително значение за устойчивото развитие и конкурентоспособността на сектора, защото именно регулацията в сферата на застраховането е тази „инфраструктура“, чрез която индустрията може да бъде подкрепена, за да продължава успешно да изпълнява обществено-значимите си функции.
Във въвеждащата презентация на панела Петра Хилкема, председател на EIOPA, направи обзор на предстоящите нововъдения в регулаторната рамка - Платежоспособност 2, бъдещата правна рамка за възстановяване и преструктуриране на застрахователи (IRRD), дигитализацията и устойчивите финанси, предстоящите промени в Директивата за разпространение на застрахователни продукти. Тя посочи, че целта на регулаторните промени е осигуряването на финансовата стабилност на застрахователния сектор и още по-висока степен на защита на потребителите.В изказването си Петра Хилкема се спря върху множеството предизвикателства в тези несигурни времена и изрази увереността си, че застрахователната индустрия има силата да помогне за адресирането им и за изграждането на по-устойчиви икономики и общества.
Михаела Кьолер, генерален директор на Insurance Europe, постави акцент върху стремително нарастващите през години регулаторни изисквания към застрахователите и увеличаващия се брой регулаторни актове, относими към дейността им. Тя посочи, че това изисква заделянето на огромен ресурс от страна на бизнеса – финансов и човешки – което не допринася за ефективното му развитие. Михаела Кьолер очерта и някои основни предизвикателства. Тя посочи, че през годините се засилва процесът на пренос на риска към потребителите, който е стимулиран по регулаторен път, а това не е от полза и в интерес на потребителите, които търсят гаранции за техните спестявания. Друг важен за адресиране проблем е въвеждането на работещи и практически приложими механизми по отношение на пропорционалността, с които да се отчитат спецификите и размерите на компаниите. Михаела Кьолерсе спря и на обсъжданите промени в Директивата за разпространение на застрахователни продукти по отношение на повишаване изискванията за разкриване на информация за потребителите. Тя даде пример от практиката, че за сключване на животозастрахователна полица може да се наложи клиентът да се подписва 190 пъти на различни документи и изрази опасение, че повишаването на броя и вида документи, с които потребителите трябва да се запознаят, може да доведе до обратен на целения ефект за по-висока потребителска информираност. В обобщение, тя посочи, че в тези тежки време хората трябва да бъдат стимулирани да потребяват продукти и услуги, които да им осигуряват защита от рискове, а това може да бъде постигнато чрез адекватна регулация.
Дидие Милеро, ръководител на секция „Застраховане и пенсионно осигуряване“ на Европейската комисия, потвърди намерението да се въведат ефективни критерии за пропорционалност по отношение на капиталовите изисквания за застрахователите, които заедно с това да бъдат приложими за целия Европейски съюз и да бъдат автоматично прилагани. Той посочи, че според техни изчисления ¼ от компаниите на българския пазар биха попаднали категориите на по-облекчен режим.
Според Кирил Бошов, член на УС на АБЗ, основният въпрос, който стои пред българския застрахователен бизнес, е как да се повиши потреблението на застрахователни продукти в условията на увеличаващи се разходи на застрахователите за съобразяване с нормативните изисквания. Той посочи като особено предизвикателство фактът, че за да отговарят на регулаторните изисквания българските застрахователи трябва да заделят значим ресурс, съпоставим с този на другите европейски застрахователи, като заедно с това трябва да поддържат ниско ценово равнище на своите продукти, относимо към стандарта на живот в България. Той коментира също и проблема, свързан с въвеждането на допълнителни регулации на национално ниво към европейските такива и негативното отражение на тази практика върху конкурентоспособността на местните застрахователи спрямо тези от други европейски държави, в които такива не са въведени. Все пак той отбеляза, че в България има много благоприятна бизнес среда за износ на застрахователни продукти на единния европейски пазар и тази среда би могла да донесе добри резултати с подкрепата и на държавните институции.
Владимир Савов, заместник-председател на КФН, сподели с аудиторията бъдещите регулаторни планове на комисията, като се спря по-подробно на предстоящите изменения в Наредба 53 и Кодекса за застраховане по повод влизането в сила от началото 2023 г. на новия счетоводен стандарт в застраховането. Той подчерта, че устойчива политика на регулатора е да се стреми към постигане на правилния баланс между защитата на потребителите и стимулите за развитие на бизнеса.
Фокусът на втория панел бе поставен върху рисковете, очертаващата се липса на защита, сравнително ниското застрахователно проникване в България, особено в някои сектори, и възможностите на застраховането да осигури изцяло или да допълни съществуващите публични защитни механизми. Важна част от дискусията беше посветена на въпроса за стимулиране на потреблението на застрахователни продукти и оттам ниво на защита.
Във въвеждащата си презентация към панела Константин Велев, председател на УС на АБЗ, очерта основните рискове, пред които е изправено съвременното общество - промени в климата и зачестяващи природни бедствия; промяна във възрастовата структура на населението и ефектите от това върху пенсионната и здравните системи, интензивна дигитализация и рискове за киберсигурността; пандемични рискове. Застрахователната индустрия може да адресира тези рискове чрез разнообразни решения по отношение на справянето с последиците от тяхната реализация и във връзка с превенцията на риска. Константин Велев посочи, че само за последния месец в България са се случили две тежки природни бедствия, щетите от които все още се оценяват. Между 2010 и 2019 г. щетите от бедствия възлизат на 1,1 млрд.щ.д., което се равнява на около 0,2% от брутния вътрешен продукт на страната общо за периода 2011-2019 г. Въпреки ясно очертания риск и тенденцията за нарастването му, България е с най-нисък дял на имущественото застраховане в целия ЕС - делът на застрахованите жилища и земеделски имоти е не повече от 10%. Показателна е разликата между дела на брутния премиен приход по линия на имущественото застраховане – средно за Европа този дял е 36,5%, а за България – 13,8%. Председателят на АБЗ коментира, че причините за тази ситуация са разнопосочни – ниските доходи и ограничената покупателна способност на голяма част от населението, очакванията на гражданите, че държавата ще им помогне в случай на бедствие и оттам липса на стимул за застраховане. Влияние оказват недостатъчната потребителска информираност по отношение на смисъла, ползите и характеристиките на застрахователните продукти, както и битуващите все още устойчиви негативни нагласи към застраховането, които, обаче, не се основават на реален потребителски опит, както е видно от национално проучване на АБЗ.
Константин Велев се спря на демографските рискове, свързани с процесите на застаряване на населението и намаляване на съотношението между работещи и пенсионери. Той посочи, че делът на българските пенсионери в бедност е в пъти по-висок (34,6%) от средния за Европа (16%). В тази ситуация и при хроничен дефицит на НОИ е явна необходимостта от поемане на лична отговорност за индивидуалното благосъстояние през пенсионния период. Съществуват редица инвестиционни възможности, сред които са и инвестиционните и спестовните застраховки „Живот“.
Ситуацията със здравната грижа в България също е проблематична, подчерта Велев, като посочи, че през 2018 г. 19% от домакинствата са имали „катастрофални“ здравни разходи, което е най-високото равнище в целия ЕС. Здравното застраховане може и трябва да се използва като инструмент, който би помогнал за адресиране на ситуацията. Интересът към здравните застраховки расте, което е ясен показател за потребността на гражданите от по-качествен достъп до здравна грижа, който може да бъде осигурен чрез застрахователна защита.
Светла Несторова, главен изпълнителен директор и председател на УС на ЗЕАД Булстрад Живот Виена Иншурънс Груп, посочи, че нивото на допълнителни плащания в България остава на много високо ниво – 38% - което изправя гражданите пред сериозни финансови и други затруднения. Здравното застраховане предлага вселена от възможности за подобряване качеството на здравната грижа и достъпа до нея, подчерта тя. В България здравното застраховане се случва чрез работодатели, като това оставя значителна част от обществото извън обсега му, включително поради невъзможност или нежелание от страна на някои работодателите да застраховат своите служители. В дискусията по повод причините за ниското застрахователно проникване, Светла Несторова сподели, че значим фактор е изграденото в продължение на десетилетия устойчиво разбиране сред обществото за ролята на държавата, като единствен източник на грижа за здравето, за осигуряване на пенсионния период, за защита при природни бедствия. Според нея за повишаване на застрахователното проникване основна роля имат и могат да играят застрахователните агенти.
Веселин Ангелов, изпълнителен директор, ЗАД Алианц България, определи животозастрахователните продукти като единствените, които предлагат комбинация от защита на живота и здравето с инвестиция, обезпечават едновременно нашите късни години и времето, през което сме трудово активни и носим сериозна лична и финансова отговорност. Сред предимствата на този вид продукти са индивидуализираният подход и гъвкавост по отношение на суми, покрития, срокове и условия, преференциалният достъп до финансовите пазари, гарантираността на вземанията при несъстоятелност на застраховател, несеквестируемостта на вземанията и данъчните облекчения. В последните години животозастрахователният пазар интензивно се развива, като сред основните фактори са ниските лихви по депозитите и съответно търсенето на по-изгодни алтернативи, както и повишената квалификация и умения на посредниците.
Глобален поглед върху климатичните рискове, отражението им върху земеделието и застрахователната защита в тази връзка бе направен от Марсел Андрис, старши експерт земеделско застраховане, Swiss Re. Той посочи, че за земеделските стопани изменението на климата означава повишен риск от суши, градушки, горещи вълни, пролетни слани и наводнения. В резултат, в глобален мащаб потреблението на земеделски застраховки се увеличава, като в много страни се въвеждат субсидии за премиите и национални схеми.
Калоян Симеонов, Министерство на финансите, коментира въпроса за финансовата грамотност като една от предпоставките за повишаване на рационалното и изгодно за индивида потребление на финансови, включително и застрахователни, продукти. Той даде висока оценка за дейностите на АБЗ, насочени към повишаване на информираността на потребителите в сферата на застраховането.
-370x270.png "News image")
-370x270.jpg "News image")
