Инициативата на Европейската комисия за приемане на Стратегия за инвестиции на дребно и позицията на застрахователната общност относно законодателното предложение

В изпълнение на Плана за действие за изграждане на Съюз на капиталовите пазари, Европейската комисия (ЕК) инициира приемане на Стратегия за инвестиции на дребно (Retail investment strategy- RIS). Тази стратегия ще е ключов елемент от реализирането на Съюза на капиталовите пазари, като обявената публично нейна цел от Комисар Марейд Макгинес, отговаряща за финансовите услуги в ЕС, е да се създадат подходящи, но и пропорционални гаранции, за да са стимулира по-активно инвестиране от страна на европейските граждани на европейския капиталов пазар с цел от една страна да се финансират големи европейски инвестиционни проекти, а от друга гражданите да си осигурят дългосрочна доходност, която да намали разширяващата се пробойна в пенсионните системи на страните-членки.

След неколкократно отлагане, на 24 май 2023 г. изпълнителният вицепрезидент Домбровскис и комисар Макгинес официално представиха Стратегията за инвестициите на дребно и обявиха че Европейската комисия възнамерява да бъде много активна по този законодателен пакет и ще организира срещи със заинтересованите страни. Предложението предвижда изменения в редица европейски актове, а именно:

- Директива за изменение на следните директиви: Директива 2014/65/ЕС относно пазарите на финансови инструменти (MIFID), Директива 2009/65/ЕС за координирането на законовите, подзаконовите и административните разпоредби относно предприятията за колективно инвестиране в прехвърлими ценни книжа (UCITS),  Директива 2011/61/ЕС относно лицата, управляващи алтернативни инвестиционни фондове (AIFMD), Директива 2009/138/ЕС за Платежоспособност ІІ (Solvency II) и Директива 2016/97/ЕС за разпространение на застрахователни продукти (IDD);

- Регламент за изменение на Регламент 1286/2014 относно основните информационни документи за пакети с инвестиционни продукти на дребно и основаващи се на застраховане инвестиционни продукти (PRIIPS).

Още с публикуването на пакета документи, съставляващи въпросната стратегия, стана ясно, че сами по себе си похвалните й цели, не биха могли по никакъв начин да бъдат реализирани с мерките, които Комисар Макгинес и екипът й са замислили. В духа на цялостната политика на Комисията на фон дер Лайен до момента, фокусът на стратегията е изцяло поставен върху защитата на потребителите/инвеститорите на дребно с множество инициативи от всякакво естество, които се очаква не само да сковат още повече и без това силно бюрократичния европейски инвестиционен пазар на дребно, но и да разрушат самия му бизнес модел в някои държави членки.

След обявяването на стратегията всяка държава-членка трябваше да подготви националната си позиция и да влезе в преговори с останалите държави в рамките на Съвета на ЕС, базирайки се на националната си позиция. Преговарящ по въпросите на финансовите услуги в Съвета от страна на България е Министерството на финансите.

МФ покани АБЗ да даде становището си по RIS, с цел да го отчете евентуално при изграждането на националната ни позиция. АБЗ се допита и до своите членове и въз основа на получената обратна връзка от тях подготви позицията си по отношение на два от документите, част от RIS, а именно – предложените изменения в Директивата относно разпространението на застрахователните продукти (IDD) - чл. 2 от предложената Омнибус директива, както и измененията в изискванията за основния информационен документ съгласно Регламента относно основните информационни документи за пакети с инвестиционни продукти на дребно и основаващи се на застраховане инвестиционни продукти (Регламента PRIIPs).

АБЗ изрази подкрепа за усилията на ЕК и основната цел на тази инициатива за повишаване на увереността на потребителите във финансовите услуги и за насърчаване на участието на инвеститорите на дребно във финансовите пазари. Особено позитивно бе оценено въвеждането на дигиталната комуникации с клиентите на финансови услуги като стандартна опция, както и усилието за рационализиране на потребителската информация и допълнителното насърчаване на финансовата грамотност.

Същевременно обаче АБЗ изрази загриженост, че цялостното въздействие на многото нови изисквания в пакетното предложение на ЕК за Стратегия за инвестициите на дребно ще направи инвестиционното „пътуване“ на потребителите много по-дълго, по-сложно и по-непривлекателно от преди.

Поставени заедно новите мерки няма да доведат до добавена стойност за потребителите. На практика, така предложените мерки противоречат на целите на Стратегията, те значително ще ограничат достъпа на потребителите до инвестиционни възможности и е вероятно да увеличат текущите пропуски в пенсионните системи и защитата, особено в страни като България, където продуктите за индивидуална пенсионна защита са сравнително нови, нетрадиционни и непознати на масовия потребител.

АБЗ се позова и на  разбирането на своите членове, че потребителите биват най-добре обслужени, когато получават проста и разбираема информация, лесен достъп до инвестиционни възможности, до застрахователна защита и до съвет, когато се нуждаят, и когато могат да направят избор за продукти и услуги, които са най-подходящи за техните нужди и предпочитания. Така предложената Стратегия за инвестициите на дребно  не отговаря на тези изисквания.

Въпреки че, ЕК декларира че изоставя първоначалното си намерение да въведе пълна забрана за комисионните при разпространението на инвестиционни продукти, предложението въвежда три нови забрани за комисионни при execution-only sales, продажби без съвети и продажби с независими съвети. Мнението на застрахователите е, че това ще доведе до разрушителни последици за българския застрахователен пазар и до достъпа на потребителите до инвестиционни възможности, комбинирани с рискова застраховка.

Базираните на животозастраховане инвестиционни продукти (IBIP) отчетливо са първият и най-предпочитан инвестиционен продукт „на дребно“ за българските потребители – инвеститори на дребно. Само през 2021г., според данни на КФН и EIOPA премийният приход от българския пазар по гореописаните инвестиционни застраховки възлиза на 304,38 милиона лева, което го прави четвъртият най-популярен застрахователен продукт и най-популярният животозастрахователен продукт. В същото време IBIP е и най-популярният инвестиционен продукт на дребно в България. Предвид това българската държава би трябвало да е особено заинтересована от правилното, разумно и най-вече пропорционално залагане на конкретните елементи и мерки на стратегията RIS в застраховането, в това число чрез базираните на стратегията предложения за хармонизирани регулации на ниво ЕС.

От особена важност е стратегията RIS и обусловената от нея нова регулаторна рамка на ЕС да вземат предвид националната хетерогенност на европейския застрахователен пазар, отразена в редица специфични особености на пазарите в държавите-членки – в това число относно начина, по който потребителите се информират, консултират се и се ангажират с инвестиране.

За съжаление, мерките по отношение на ограниченията за заплащане на комисионни и други стимули будят сериозни притеснения в този смисъл, особено по отношение на малки и специфични застрахователни пазари като българския.

Като резултат това би имало сериозен прокризисен и негативен ефект за национални пазари, на които посочените стимули (комисионни и/или др.) представляват трайно установена и неизменна част от традиционната система за разпространение на инвестиционни продукти на дребно. В сферата на застраховането българският пазар е именно такъв. Този подход се явява съвсем резонен и дори е абсолютно необходим и незаменим за България - в т.ч. с оглед специфичния профил на преобладаващата част от потенциалните потребители на застрахователни услуги, техният относително нисък стандарт на живот, относително ниската им финансова грамотност и поначало невисоката им склонност към инвестиране, в т.ч. в застраховки с инвестиционен елемент. 

Предлаганите широкообхватни мерки, ограничаващи заплащането на комисионни и други стимули биха, могли да се окажат твърде скъпоструващи за българските граждани в много аспекти. Създава се риск потребителите, които не желаят да заплащат такси за застрахователни консултации/съвети, вместо към поднадзорен на КФН обучен професионалист застрахователен посредник, да започнат да се обръщат за целта към други непрофесионални, нерегулирани и негарантирани чрез никакъв надзор източници на съвети - например социални медии, инфлуенсъри и подобни – чрез което  вероятността да изберат правилния и подходящ за тях инвестиционен продукт значително намалява и се създава възможността да бъдат изложени на измами и/или да бъдат въвлечени в различни неподходящи за техните нужди и цели високорискови инвестиции.

Ако базираното на комисионни от застрахователите заплащане на разпространението и консултирането на застрахователни продукти със спестовен и инвестиционен елемент стане силно ограничено и с тенденция напълно да отпадне, това ще доведе до неминуемо съществено намаляване на приходите им, което ще ги принуди да свият разпространителската си мрежа. Това  ще се отрази най-вече на по-малките населени места, където продажбите на застраховки са логично по-малки – както заради по-малкия брой на населението, така и заради традиционно по-ниските му доходи, при сравнение с големите градове. Свиването на мрежата ще доведе до негативни икономически и социални последици, в това число до: 

  • географска изолация и по-малък достъп на потребителите в по-малко населените райони до застраховане въобще. Това ще има негативно отражение за тях в редица аспекти и ще ограничи възможностите им не само за спестяване, инвестиране, осигуряване за старост и за социални и здравни рискове и подобни, а въобще достъпът им до застрахователни продукти;
  • намаляване на работните места, в малките населени места, където традиционно безработицата е относително висока, което ще има своята социална цена. Осигуряването и поддържането на компетентни консултанти-разпространители на животозастрахователни продукти с инвестиционен елемент е сложно и скъпо за застрахователните посредници и няма да се прави, ако не носи достатъчно приходи.

Предложението за изменение на IDD, за съжаление, предполага и повишаване на нивото на бюрократичност, отчитане и водене на записи, което ще окаже отрицателно въздействие върху ефективността на продажбите и разходите за застрахователната услуга. Сложността на въведените изисквания, многобройните документи с информация за продукта и сравненията с други индекси, които трябва да се обясняват, по-скоро ще объркват инвеститорите на дребно, отколкото да внесат прозрачност и да улеснят избора на инвеститора.

Проектоизмененията в Регламента относно основните информационни документи за пакети с инвестиционни продукти на дребно и основаващи се на застраховане инвестиционни продукти (PRIIPs) e с цел модернизиране на основния информационен документ (KID) и предвиждат:

Основният информационен документ трябва да се предоставя по подразбиране в цифров формат. От него ще отпадне предупреждението за инвеститора на дребно относно разбирането на KID. Предвидена е опция за производителите на финансови продукти да предоставят персонализирани KID при определени условия. Някои продукти отпадат от обхвата на PRIIPs, формулировката, обаче, е неясна. Включена е нова информация за разходите за продукти с множество опции. KID се запазва в рамките на три страници, но са предвидени два нови аспекта: „бърз поглед върху продукта“ и „колко екологично устойчив е този продукт“.

До 12 месеца от влизането в сила на изменения регламент, Европейските надзорни органи (ЕНО) ще бъдат ангажирани в разработването на регулаторни технически  стандарти (RTS), които трябва да обхванат новите раздели и преразглеждането на KID. Пред бизнеса остава предизвикателството да започне да прилага новия регламент до 18 месеца след влизането му в сила. Предвидени са и допълнителни RTS, които трябва да бъдат разработени от EНО относно възможността за персонализиран KID.

Позитивен аспект от измененията е, че пенсионните продукти остават извън обхвата на PRIIPs. Също така не са предвидени допълнителни подходящи сценарии за резултатите и предположенията във връзка с краткото описание на профила на риска и възвръщаемостта. Не са предвидени и допълнения в раздела озаглавен „Какви са разходите?“.

Начало