Ще доведе ли Greenwashing до криза на доверието в „Зелената сделка“ – позиция на европейската застрахователна индустрия

Европейската федерация на застрахователите Insurance Europe, на която АБЗ е отдавнашен член, представи позицията на застрахователните асоциации в държавите-членки във връзка с проблематика по т.нар. greenwashing, при който изявления, декларации, действия  или комуникации, в т.ч. рекламни и маркетингови, свързани с устойчивостта на финансови продукти, услуги или дейности, предлагани за инвестиции, се явяват умишлено или неволно подвеждащи спрямо потенциалните клиенти, потребители или инвеститори. 

Посоченото явление би могло да се прояви както на ниво предприятие (напр. във връзка със стратегията за устойчивост на предприятието),  на ниво продукт (напр. във връзка с характеристиките на устойчивостта или производителността на продуктите) или на ниво  обслужване, включително при предоставянето на съвети във връзка с устойчивостта, при изразени предпочитания на клиент или потребител в тази посока.

Кръгът на възможните проявни форми на явлението е широк и включва подаването на невярна информация или пропускането на съществена такава, необходима за вземане на информирано покупателно, транзакционно или инвестиционно решение или пък подаването на частична, селективна, неясна, неразбираема опростена, двусмислена или ненавременна информация, водеща до несъответстващо на целите и желанията решение от страна на клиенти, потребители или инвеститори. 

В тази връзка greenwashing може да бъде умишлено или несъзнателно и би могло да се прояви  във всяка хипотеза, при която изявления, декларации и въобще информация или данни, свързани с устойчивостта, се комуникират с някаква публика - включително на различни етапи от цикъла (веригата на стойност) на финансовите продукти и/или услуги, в т.ч. на инвестиционните такива.

Greenwashing би могло да се осъществи най-вече при изпълнението на всякакви специфични оповестявания, изисквани от регулаторните разпоредби на ЕС за устойчиво финансиране, но би могло да възникне и по отношение на субекти и дейности, които в момента са извън обхвата на законодателството на ЕС за устойчиво финансиране.

Съответно, може да бъде задействано от субекта, за който се отнасят съобщенията за устойчивост или от субекта, създал и/или разпространяващ продукта, както и от други лица по веригата на стойност, напр. доставчици на ESG[1] рейтинги и/или верификатори на такива.

Препоръчително е се да се обърне внимание на този вече проявяващ се на Съюзно ниво непренебрежим проблем, тъй като явлението greenwashing има потенциал да подкопае доверието в устойчивите финансови пазари и политики в ЕС, при това независимо дали е довело до непосредствена вреда за отделни потребители или инвеститори или до неоснователно получено конкурентно предимство за определени продукти, предприятия или инвестиции.

Застрахователите са в челните редици на устойчивото инвестиране и отдавна предприемат действия и прилагат мерки като оповестявания, стандарти и стратегии, свързани с устойчивостта – в т.ч. при формирането на техните инвестиционни портфейли. Би могло да се каже, че застрахователният сектор в ЕС трайно е отчел необходимостта и вече действа в подкрепа на целите на ЕК за устойчиво финансиране и на по-широките рамки на т.нар. „Зелена сделка“.

В тази връзка и като проблем за адекватната реализация на тези цели, може да бъде идентифицирана недостатъчната яснота и последователност на регулаторна рамка на ЕС, която нерядко допуска национална фрагментация и създава възможности за различни тълкувания при прилагането на съответните мерки и/или хармонизирани разпоредби, което  може да доведе до обърквания и несъзнателно погрешна публична комуникация на финансовите пазари. В този смисъл предизвикателство се явява многообразието на често несъответстващи си точно едно на друго легални определения за това какво е „зелено“ или „устойчива инвестиция“. SFDR, Регламентът за таксономията, IDD, MiFID, делегираните актове на ЕК и насоките на надзорните органи нерядко предлагат конкурентни определения и различни тълкувания в този смисъл, което  доста усложнява еднообразното правоприлагане в сферата на устойчивостта и следва да бъде разграничено като проблем от прякото неспазване на съществуващите регулаторни изисквания.

Липсата на хармонизирани определения е предизвикателство не само за застрахователите и за другите субекти, предоставящи финансови продукти и услуги, но и за дистрибуторите, потребителите и инвеститорите, които все още не са достатъчно запознати и не разбират добре рамката за устойчиви финанси.

В този смисъл, дори застрахователите да се ангажират да осигурят обучение на служителите и дистрибуторите си, респективно да инвестират време и ресурси за повишаване на финансовата грамотност на потребителите или потенциалните инвеститори, това ще изисква време, което ще  обуслови немалък риск от неумишлен greenwashing през значителен период от време, поради липса на достатъчно яснота, знания и/или опит.

Повишаването на финансовата грамотност на дистрибуторите по веригата на стойност, както и на потребителите и инвеститорите в сферата на устойчивостта, е безспорно необходимо и би се явило ключово, тъй като много термини, понятия и критерии/показатели са сложни, силно технически и специфични – при това редица от тях дори все още не са напълно финализирани по отношение на пълноценното им дефиниране и/или хармонизирано изясняване на съюзно ниво.

Немалък проблем е и оскъдността на стабилни и достоверни данни за различните ESG фактори,  налична по различни причини  - в т.ч. липса на оповестяване, липса на прозрачност от страна на доставчиците на ESG данни и ESG рейтинги, методологии и др.

В тази връзка и за да може рамката за устойчиви финанси да осъществи сериозните си амбиции и  същевременно да се справи и с рисковете от greenwashing, посочените по-горе проблеми следва трайно да бъдат адресирани  - при това не толкова чрез нови и усложняващи регулации, колкото чрез хармонизиращи разяснения и съгласуване чрез ясни насоки. Това би улеснило застрахователите да инвестират в устойчиви предприятия и дейности и/или да предлагат устойчиви продукти, което би допринесло техните „зелени“ портфейли да се увеличат и укрепят.

Понастоящем за такива цели застрахователите трябва да разчитат на методологии, показатели и/или критерии и данни за устойчивост, които са на твърде ранен етап на развитие. Посочената липса на зрялост на концепцията и данните може да доведе до риск от неволно подценяване или надценяване на фактори, което може да създаде впечатление за greenwashing, без такова реално да е било целено и/или да е умишлено.

От тази гледна точка застрахователния сектор в ЕС би приветствал всякакви инициативи, насочени към изясняване, съгласуване и стандартизация на дефинициите и методологиите за показателите и на начините за тяхното измерване и отчитане.

На практика има доста предизвикателства, произтичащи от уж вече хармонизирано законодателство за устойчиво финансиране, които създават трудности за достъп до достоверни, пълноценни и надеждни фирмени данни, необходими на застрахователите. В тази перспектива европейският застрахователен сектор приветства предстоящото прилагане на изискванията за отчитане на SFDR[2] и финализирането на CSRD[3], което ще изисква голям брой компании да докладват по свързани с устойчивостта въпроси, което ще подобри достъпът на инвеститорите до стандартизирани и достоверни данни за устойчивост.

Докато това законодателство не бъде приложено на практика и не заработи добре и трайно, проблемът с наличието на надеждни данни ще персистира и ще може да обуслови  неволен greenwashing. В този контекст би следвало да е допустимо застрахователите да прилагат подход на „най-доброто усилие“, като именно това би следвало да бъде търсено и отчитано при преценки за евентуален greenwashing в застраховането.

Липсата данни или от сложността и недостатъчната съгласуваност на регулациите и/или тяхното нееднообразно тълкуване и прилагане на съюзно или национално ниво, биха могли да бъдат идентифицирани както риск с потенциал да доведе до криза на доверието в сферата на „зеленото“ инвестиране и/или потребление във финансовата сфера, така и репутационните рискове за самите  застрахователи, ако те осъществяват неволен greenwashing поради посочените причини.

Съществува и сериозен риск от изкривяване на поведението на клиентите и на инвеститорите, несъответстващо на реалните им желания и намерения да потребяват и/или да инвестират „зелено“, което би застрашило  колективните цели на ЕС, в т.ч. по „Зелената сделка“.

Застрахователите в ЕС работят в силно регулирана среда по отношение на изискванията за устойчивост, прозрачност и прилагане на устойчиви процеси и контрол, като принципно имат общата нагласа да допринесат и за решаването и на проблема с greenwashing.

За решаването на този проблем, обаче, хармонизираната регулация сама по себе си няма да е достатъчна, дори и да е добра. Необходимо е съответните изисквания и хармонизирани регулации не само да бъдат разработени правилно, последователно и ясно, но и да бъдат създадени адекватни възможности те да бъдат еднообразно и правилно прилагани в държавите-членки, както и да достигнат определена степен на зрялост, за да могат да бъдат ефективни - както на ниво ЕС, така и на национални нива.

Тоест, макар застрахователният сектор в ЕС е готов да съдейства за справянето с проблема greenwashing, ключова все пак ще е ролята на европейските законодатели и надзорните органи, които следва да осигурят ясна и приложима регулаторна рамка и правила, която съгласувано и по еднакъв начин да се тълкуват и прилагат от надзорните органи, в т.ч. от националните такива. 

 



[1] ESG - Environmental, Social, and Governance

[2]SFDR - Sustainable Finance Disclosure Regulation

[3]CSRD -Corporate Sustainability Reporting Directive

Начало