През последните години европейската рамка в областта на устойчивостта се разшири значително, а с това все по-ясно се очертаха въпросите за сложността на изискванията, административната тежест за бизнеса и отражението им върху конкурентоспособността на европейските компании. Практическото прилагане на Директивата за отчитането на предприятията във връзка с устойчивостта (CSRD) и Европейските стандарти за отчитането във връзка с устойчивостта (ESRS) показа необходимост от опростяване на изискванията за информация и от ограничаване на тежестта, която те косвено създават и за по-малките предприятия във веригата на стойността.
В този контекст през февруари 2025 г. Европейската комисия представи пакета Omnibus I, насочен към опростяване на европейските правила в областта на устойчивостта и намаляване на административната тежест, при запазване на основните цели на рамката. По отношение на CSRD последвалите промени доведоха до значително ограничаване на обхвата на задължителното отчитане и до преработване на самите ESRS.
Като част от този процес през 2026 г. бяха финализирани две важни промени – ревизирани ESRS за предприятията, които остават в задължителния обхват на CSRD, и нов стандарт за доброволно отчитане за предприятия извън този обхват. На 21 септември 2026 г. в Официалния вестник на ЕС бяха публикувани съответните два делегирани регламента:
Ревизирани ESRS – за предприятията в задължителния обхват на CSRD
След промените по Omnibus I задължителното отчитане на индивидуално равнище обхваща предприятията, които надвишават едновременно нетен оборот от 450 млн. евро и среден брой от 1 000 служители през финансовата година. За предприятията майки на групи тези прагове се прилагат на консолидирана основа.
Ревизираните стандарти целят да намалят сложността и административната тежест при отчитането, като запазват основните принципи на CSRD, включително двойната същественост (double materiality).
Намалява се обемът на информацията за отчитане. Редуциран е броят на полетата с данни (datapoints), дава се приоритет на количествените полета пред описателния текст и по-ясно се разграничават задължителните от доброволните полета с данни.
Опростява се оценката на двойната същественост. Запазва се оценката както на съществеността на въздействието (impact materiality), така и на финансовата същественост (financial materiality). Подходът „от горе надолу“ (top-down approach) позволява анализът да се съсредоточи върху областите, в които е вероятно да възникнат съществени въздействия, рискове и възможности, вместо да се оценява детайлно всеки потенциален случай.
Разширяват се възможностите за пропорционалност и облекчения. Предприятията могат по-широко да използват разумна и доказуема информация, с която разполагат без излишни разходи или усилия (without undue cost or effort), включително при оценката на съществеността, определянето на веригата на стойността и подготовката на определени измерители и оценки. Използването на предвидените в ESRS облекчения само по себе си не е в противоречие с принципа за обективно представяне (fair presentation).
Облекчават се част от изискванията за очакваните финансови последици (anticipated financial effects – AFE). Количествена информация може да не се предоставя при определени условия, например когато несигурността при измерването е толкова висока, че информацията не би била полезна, или когато предприятието не разполага с необходимите умения, капацитет или ресурси.
Прецизират се правилата за някои инвестиционни дейности. За финансовия сектор е важно уточнението относно инвестиции, управлявани от името на клиенти по договорен с тях мандат. Когато предприятието управлява тези инвестиции по силата на фидуциарно задължение и не носи рисковете и ползите от собствеността, от него не се очаква да оценява свързаните с тях въздействия, рискове и възможности.
Засилва се оперативната съвместимост с глобалните стандарти за отчитане във връзка с устойчивостта, включително стандартите на ISSB, с цел ограничаване на несъответствията и дублиращото се отчитане.
Ревизираните ESRS ще се прилагат за финансовите години, започващи на или след 1 януари 2027 г. За финансовите години, започващи през 2026 г., предприятията могат да изберат да прилагат новите стандарти или досегашните. Предвидена е и възможност при прилагане на досегашните стандарти да се използват определени облекчения от новите ESRS.
Доброволен стандарт – за предприятията извън задължителния обхват на CSRD
Вторият регламент въвежда опростена и пропорционална рамка за доброволно предоставяне на информация във връзка с устойчивостта от предприятия, които не подлежат на задължително отчитане по CSRD. Стандартът е предназначен за предприятия със среден брой до 1 000 служители през предходната финансова година и стъпва върху разработения от EFRAG VSME. Целта е да се улесни предоставянето на стандартизирана информация на бизнес партньори, финансови институции и други ползватели.
Стандартът включва два модула. Основният модул (Basic Module) съдържа основния набор от информация и измерители и представлява минималното изискване при прилагането на стандарта. Всеобхватният модул (Comprehensive Module) го допълва с информация, която е вероятно да бъде изисквана от банки, инвеститори и корпоративни клиенти. За предприятията с до 10 служители част от полетата с данни са доброволни. Прилагането на стандарта не изисква независима проверка (assurance) на предоставената информация.
Въвежда се таван на веригата на стойността (value chain cap). Той определя максималния обем информация във връзка с устойчивостта, която предприятията, задължени да отчитат по CSRD, могат да изискват за целите на собственото си отчитане от предприятия във веригата на стойността със среден брой до 1 000 служители през предходната финансова година. Конкретните полета с данни, включени в тавана, са определени в приложение II на регламента. Целта е да се ограничи прехвърлянето на тежестта от задължителното отчитане към по-малки предприятия извън обхвата на CSRD (т.нар. trickle-down effect).
Таванът има конкретен обхват. Той се прилага по отношение на информацията, изисквана за целите на отчитането във връзка с устойчивостта по Директива 2013/34/ЕС. Това разграничение е особено важно за финансовия сектор, тъй като банки, застрахователи и други финансови институции могат да се нуждаят от информация във връзка с устойчивостта и за други регулаторни цели. Доброволният стандарт същевременно предоставя обща и съпоставима информационна база, която може да се използва и от финансовите институции.
Доброволният стандарт може да се използва след влизането на регламента в сила, а таванът на веригата на стойността се прилага за финансовите години, започващи на или след 1 януари 2027 г.
Insurance Europe като цяло подкрепя посоката на промените към опростяване и по-голяма пропорционалност на изискванията за отчитане, като същевременно посочва необходимост от допълнителни подобрения в отделни области, включително очакваните финансови последици (AFE), достъпа до достатъчно данни за устойчивостта и практическото прилагане на тавана на веригата на стойността.
Повече информация:
Делегиран регламент (ЕС) 2026/1563 на Комисията
Делегиран регламент (ЕС) 2026/1560 на Комисията
