Представени бяха резултатите от проект „Достъп до онкологична грижа“, в който АБЗ е партньор

Пред пациентите с онкологични заболявания у нас са налице финансови и организационни затруднения в достъпа им до лечение. Те са факт, въпреки че публичните средства за онкологично лечение у нас са се увеличили над два пъти през изминалите пет години. Ръстът на финансирането не е довело и до подобряване на резултатите в онкологичното лечение – страната ни продължава да е единствената в ЕС с нарастваща смъртност от онкологични заболявания, както и с по-ниска петгодишна преживяемост в сравнение със средната за ЕС.

Това са основните изводи по проекта „Достъп до онкологична грижа“ на „Индекс на болниците“, който се реализира с подкрепата на Фондация „Америка за България“ и с участието на Асоциацията на българските застрахователи (АБЗ) и Съвместна Онкологична Национална Мрежа (СОНМ).

Резултатите от проекта бяха представени на пресконференция на 9 април 2024 г. в БТА. В нея се включиха Ивана Димова, член на УС на АБЗ, Юлия Гальова и Първан Симеонов, „Индекс на болниците“, д-р Мими Виткова, АЛДДЗЗ, и представителите на СОНМ - доц. Димитър Калев и доц. Ася Консулова.

Онкологичните заболявания са социално значим здравен проблем, който се изявява особено остро в България, заяви Ивана Димова, АБЗ, по време на пресконференцията. „Всъщност, очертаните проблеми са показателни за цялостното състояние на здравната система у нас. Адекватното им адресиране изисква системен подход – не само в посока на съществуващите недостатъци, но и по отношение на преосмисляне и реформиране на здравния модел.Това може да се случи само с активното участие на всички заинтересовани страни. В крайна сметка, целта на всички нас е българските граждани да получават качествена медицинска грижа“, посочи тя.

От данните на национално представително проучване на „Индекс на болниците“, проведено в началото на годината сред 417 онкоболни пациенти и техни близки става ясно, че на малко над 69% от пациентите с онкологични заболявания у нас през последните пет години се е наложило да доплатят средно 1495 лв. за лечението си. Това е довело до ограничаване на получаваните здравни грижи при 26% от тях. Най-голяма част от хората са доплащали за операция – 56%, като средната сума е била 1732 лв., а най-честата причина е изборът на екип. Около 41% от анкетираните са доплащали за изследвания, като средната сума там е била 455 лв., за биопсия пари допълнително са давали 25% от пациентите, а средната сума е била 267 лв. При медикаментозната терапия доплащане е имало при 25% от анкетираните, като средната сума е била 651 лв., тя е била основно за медицински изделия и лекарства, както и за болничен престой. Най-малко е било доплащането за лъчелечение – едва при 13% от анкетираните, а средната сума е възлизала на 364 лв. и отново най-често се е налагала за медицински изделия и консумативи - при 39%. Начините на доплащане са били основно на касата на лечебното заведение - в 71% от случаите. В 9% пациентите са били пратени да платят на касата на друго лечебно заведение за изследване  или процедура, а в 4% парите са били дадени на ръка.  По време на лечението 55% от хората са извършили и други плащания, които обаче са свързани с онкологичната диагноза, те са били на средна стойност от 897 лв. Така например за специализирани хранителни добавки, перука, медицински изделия, естетически интервенции, границите на доплащанията при тях варират от 100 лв. за изделия до 6000 лв. за естетически интервенции.

Разходите за лечение на пациентите с онкологични заболявания у нас не са покрити на 100% с публични средства чрез НЗОК, МЗ или общините, категорични са и изводите от проучване сред членовете на Асоциацията на българските застрахователи, в която се включиха 11 от най-големите дружества в страната.

През миналата година обезщетенията, които те са платили за пациент варират средно от 289 лв. до 1156 лв., показват данните на седем от тях, които разполагат с такава информация. Дружествата са единодушни, че доплащане при пациентите с онкологични заболявания се налага на всеки етап от пътя им – при диагностичните дейности, оперативното лечение, медицинските изделия, диспансеризацията и последващото наблюдение, палиативните грижи.  Доплащането при пациентите с онкологични заболявания затруднява достъпа им до онкологично лечение, профилактика, диагностика и палиативни грижи, като нерядко дори ги лишава от адекватни здравни грижи, категорични са дружествата в своите наблюдения.

Сред предложенията, дадени от дружествата, за адресиране на ситуация, са:

-        Цялостно финансиране или максимално разширяване на обхвата на общественото здравно осигуряване за превенция, ранна диагностика и лечение на онкологични заболявания, инвестиране в по-добра база и палиативни грижи;

-        Ясно национално дефиниране на параметрите (по вид, обем и финансова рамка) на ангажиментите на държавата (обществения ресурс), което от своя страна ще подпомогне определянето на оперативното поле на дружествата за доброволно здравно застраховане, когато е необходимо доплащане за онкологични дейности.

Очертаните проблеми в онкологичната грижа са симптоматични за състоянието на здравната система у нас. Според АБЗ подобряването на качеството на медицинската грижа, повишаването на  ефективността на използване на средствата и контрола в здравната система и намаляването на нерегламентираните плащания минава през преосмисляне на модела на здравеопазване в диалог с всички заинтересовани страни.

 

Повече информация за резултатите от проекта "Достъп до онкологична грижа" може да намерите тук. 

 

 

 

Начало