Асоциацията на българските застрахователи участва в годишната конференция „Актуални проблеми на застраховането и осигуряването - 2026” в Стопанска академия „Д. А. Ценов“ – Свищов

Представители на Асоциацията на българските застрахователи (АБЗ) отново взеха участие като съорганизатори в Националната научно-практическа конференция „Актуални проблеми на застраховането и осигуряването - 2026”, която се проведе на 16 и 17 октомври в Стопанска академия „Димитър А. Ценов“ – Свищов. Форумът събра застрахователи и представители на сектора, регулаторни институции, брокери, мениджъри на пенсионно-осигурителни компании и преподаватели. Организатори на конференцията са Стопанска академия „Д.А. Ценов“, Българска асоциация на дружествата за допълнително пенсионно осигуряване (БАДДПО), Гаранционен фонд (ГФ), Асоциация на застрахователните брокери в България (АЗББ) и Фондация „Проф. д-р Велеслав Гаврийски.

Председателят на АБЗ Николай Станчев и доц. д-р Румен Ерусалимов, член на Управителния съвет на Асоциацията, откриха официално конференцията с приветствие към участниците и към студентите от Стопанската академия. „Академията е място, което обединява, като свързва науката и бизнеса. Застраховането е бизнес, в който се срещат икономика, право, технологии и комуникации“, каза Николай Станчев. Доц. Румен Ерусалимов поздрави представителите на бизнеса, регулаторите и науката, като подчерта важната роля на застрахователния сектор в икономиката.

По време на конференцията доц. Румен Ерусалимов представи данни за заявените и изплатени претенции към Гаранционния фонд, свързани със задължителната застраховка „Гражданска отговорност“. От името на Ивана Димова, член на Управителния съвет на АБЗ и председател на Комисията по медицинско застраховане, на конференцията беше представен анализ на медицинското застраховане в България в контекста на здравната реформа.

Доц. Румен Ерусалимов представи данни, според които броят на заявените претенции към Гаранционния фонд за изплащане на обезщетения, свързани със застраховка „Гражданска отговорност“ намалява през последните години. Това се дължи основно на по-високия обхват на задължителната застраховка и през някои периоди – на намалелия брой пътно-транспортни произшествия по време на пандемията от COVID-19, обясни доц. Румен Ерусалимов.

Изследването на доц. Ерусалимов показва, че от 2020 г. насам броя на регистрираните претенции към Гаранционния фонд намалява всяка година с изключение на 2023 г., когато има 8.39% ръст. Следващата година обаче има спад от 18.16%, а общо за шестте години намалението е с 30.30%. Спадът се дължи на повишаващият се във времето обхват на „Гражданска отговорност“, който достига близо 100%. Гаранционният фонд покрива обезщетения към пострадали трети лица при пътни инциденти, когато виновният водач няма сключена застраховка. Според изследването на доц. Румен Ерусалимов намалението на регистрираните претенции към фонда е по-силно изразено при неимуществени вреди, където спадът спрямо базовата 2020 година е с почти 60%.

“Докато имуществените вреди лесно могат да бъдат остойностени, то оценката на неимуществените вреди се определя съгласно чл. 52 от Закона за задълженията и договорите, който постановява съда да ги определи „по справедливост“. Съдебната практика в България показва различни оценки за неимуществени вреди давани от различни съдебни състави. Това е проблем, който все още търси своето решение”, посочи доц. Румен Ерусалимов.

Като цяло делът на заведените имуществени претенции е доста по-висок от този на неимуществените с тенденция разликата да се задълбочава. През миналата година имуществени са били близо 80%, останалите 20% от всички претенции са за неимуществени. През 2024 г. близо 84% от заведените имуществени претенции са изплатени, а общо за целия период този дял е около 80%. При неимуществените отказите са повече – през 2024 г. над 61% от претенциите не са изплатени.

„Претенциите за неимуществени вреди често биват решавани в съда, който трябва да определи обезщетенията „по справедливост“. Делът на отказаните претенции е още един атестат за добрата работа на Гаранционния фонд, по отношение защита интересите на държавата, застрахователния бизнес и в крайна сметка на всички застраховани лица“, обобщи доц. Румен Ерусалимов.

Ключов структурен проблем на българската здравна система са големият дял директни плащания от домакинствата: Последните налични международно съпоставими данни, публикувани в Country Health Profile 2025, показват, че те са около 36% от текущите здравни разходи, се посочва в доклада на Ивана Димова. Това е най-високият дял в ЕС и повече от двойни над средното равнище в съюза. Здравната система е под натиск от застаряване на населението, висока тежест на хроничните заболявания, недостиг и неравномерно разпределение на здравни специалисти, силна концентрация на ресурси в болничната помощ и значително участие на домакинствата във финансирането на медицински услуги и лекарства. Всичко това превръща темата за застраховането в част от по-широкия въпрос за здравната реформа.

Данните на Комисията за финансов надзор показват постепенно нарастване на значението на застраховането, свързано с медицински разходи: делът му в брутния премиен приход по общо застраховане се увеличава от 3% през 2023 г. на 4% през 2024 г. Въпреки ръста, доброволното здравно покритие остава сравнително малко спрямо задължителното осигуряване и директните плащания, отбелязва Ивана Димова в доклада си. В анализа си Ивана Димова посочва, че при такава рамка доброволното медицинско застраховане може да изпълнява важна допълваща функция: да осигурява по-бърза навигация, допълнително покритие, превантивни услуги и иновации в обслужването.

ВСИЧКО