Асоциацията на българските застрахователи (АБЗ) взе участие в събитие на Комитета по устойчивост към Британско-българската бизнес асоциация (BBCC) и Green Finance & Energy Centre към Българската фондова борса, посветено на влиянието на климатичните промени, технологиите и регулациите върху финансовия сектор. Форумът се проведе на 11 юни в София под мотото „Бъдеще и устойчив бизнес: климатът, технологиите и регулацията като конкурентно предимство за банките и застрахователите“.
Събитието събра представители на банковия и застрахователния сектор, бизнеса и експертната общност, които обсъдиха как финансовите институции могат да отговорят на ускоряващите се климатични, технологични и регулаторни промени и да ги превърнат в източник на устойчив растеж и конкурентно предимство.
Opportunity: How Insurers Turn ESG Into a Business Advantage“, представена от Лоредана Артение, UNIQA Sustainable, SEE6. Тя подчерта, че климатичните промени вече не са въпрос на бъдещи сценарии, а реалност, която се отразява пряко върху икономиката и финансовите резултати на компаниите. По думите ѝ климатичните рискове отдавна са интегрирани в моделите за оценка на риска на застрахователите, а ролята на сектора не се изчерпва със застраховането на риска, а включва и подпомагане на клиентите в превенцията. Артение посочи още, че около 80 000 души годишно са засегнати от наводнения в България и че страната ни е сред държавите с най-ниско ниво на застрахователно покритие на климатичните загуби в Европа.
В рамките на форума се проведе и застрахователният панел „Отвъд коефициента на щети: Климат, капитал и бъдещето на застраховането“, с участието на Веселин Ангелов, член на Управителния съвет на АБЗ и изпълнителен директор на Алианц България, Полина Дикова от АБЗ, Станислав Иванов от Дженерали България и Юлиан Попов, бивш министър на околната среда и водите.
Сред основните теми в дискусията беше нарастващият недостиг на застрахователна защита срещу природни бедствия. Полина Дикова обърна внимание, че климатичните промени ще поставят все по-сериозни въпроси за достъпността на застраховането в районите с най-висок риск. Тя посочи, че на европейско ниво вече се обсъждат механизми за споделяне на риска при природни бедствия, а повишаването на застрахователното покритие изисква по-активни усилия за разясняване на ползите от застраховането и по-активна роля на държавата за насърчаване на застрахователната защита.
Разговорът засегна и връзката между устойчивостта и оценката на риска. Веселин Ангелов подчерта значението на финансовата и застрахователната грамотност и отбеляза, че компаниите, които инвестират в устойчиви решения и управление на риска, са по-привлекателни за застраховане. Според него държавата също може да насърчи по-високото ниво на имуществено застраховане чрез стимулиращи механизми.
Достъпът до надеждни данни се очерта като друга ключова тема в дискусията. Станислав Иванов посочи, че увеличаващите се природни бедствия по света водят до поскъпване на презастраховането и правят оценката на риска все по-сложна. По думите му ограничените възможности за използване на реални данни затрудняват работата на застрахователите и увеличават зависимостта от прогнозни модели.
В същия контекст Юлиан Попов акцентира върху необходимостта климатичните и метеорологичните данни, с които разполагат различни държавни институции, да бъдат дигитализирани и използвани по-широко за целите на управлението на риска. Според него застрахователният сектор има важна обществена функция за ограничаване на последствията от бедствията и неговата експертиза следва да бъде по-активно използвана при формирането на политики в тази област.
Дискусията очерта необходимостта от по-тясно сътрудничество между застрахователния сектор, държавните институции и бизнеса по теми като превенцията на климатичните рискове, достъпа до данни и повишаването на устойчивостта към природни бедствия.
-370x270-3.png "News image")
 (002)-370x270-2.jpg "News image")
-370x270.png "News image")
-370x270.jpg "News image")
