Климатичните щети поставят все по-сериозни предизвикателства пред българското земеделие, а застраховането остава слабо разпространено сред производителите. Това заяви Коста Чолаков от Асоциацията на българските застрахователи и главен изпълнителен директор на ДЗИ в ефира на „Добро утро, Европа“, Euronews Bulgaria. Въпреки че фермерите се подготвят за промените в климата, „част от подготовката е и да се сключи застраховка“, тъй като природните бедствия като градушки и наводнения стават все по-чести.
Коста Чолаков подчерта, че едва малък процент от земеделските площи у нас са застраховани, но има положителна тенденция в резултат на увеличените субсидии по премиите чрез Държавен фонд „Земеделие“. Според него причините за ниския дял са различни – от недостатъчна информираност до разминаване между очакванията на фермерите и реалното покритие на полиците. „Може би ние не разясняваме добре условията на нашите продукти“, призна той и допълни, че е необходимо по-тясно сътрудничество между държавата, застрахователния сектор и производителите.
Сред основните рискове, които се покриват от стандартните земеделски застраховки, са градушки, пожари, наводнения, в зависимост от културата и периода може да се покриват измръзване и осланяване. Всеки производител има възможност да избере подходящата за неговите нужди комбинация. Най-сериозният проблем остава при риска от засушаване, който не се покрива у нас. Все пак има някои практики в Европа на основата на публично-частно партньорство, които могат да се заимстват, обясни Коста Чолаков. Той посочи, че цената на полиците варира между 2% и 6% от стойността на очакваната продукция, като обезщетенията се калкулират на база себестойност на продукцията, а не на продажна цена.
Понякога се стига до разочарование от страна на земеделските производители, най-често заради недостатъчно ясно разяснени условия още при сключването на полицата и в резултат се получава разминаване в очакванията. Когато даден риск – например градушка – е включен в покритието, а щетата е настъпила, обезщетение се изплаща. Казуси могат да възникнат основно поради неточно идентифициране площи – не трябва да има разминаване между данните в Държавен фонд „Земеделие“ и застрахователя.
„Застраховката е договор и както при всеки договор, ако условията не са добре познати, може да се стигне до разминаване в очакванията“, коментира той и препоръча клиентите да се консултират с професионални застрахователни посредници преди сключването на полица. Но често се случва хората прочетат четат условията едва след настъпване на щетата.
При настъпване на щета земеделците трябва да уведомят своя застраховател и максимално бързо да се организира оглед на увредената продукция. Застрахователите използват и различни технически средства при оценката, особено при по-големи площи – дронове, сателитни снимки. Съветът на Чолаков е да се спазват условията по полицата и указанията на вещите лица и застрахователя. Обезщетенията се изплащат до 15 дни след предоставяне на всички необходими документи.
Според него бъдещето на агрозастраховането е свързано с по-сериозно публично-частно партньорство и мерки за превенция срещу климатичните щети. Чолаков припомни идея за създаване на общ механизъм за финансиране на борбата с градушките, включително чрез закупуване на специализирана техника и самолети. „Не е редно държавата да тича след всяко бедствие и да плаща на всички“, коментира Чолаков и призова за повече финансова грамотност и по-широко използване на доброволните застраховки в земеделието.
-370x270-3.png "News image")
 (002)-370x270-2.jpg "News image")
-370x270.png "News image")
-370x270.jpg "News image")
