Юри Копач, председател на УС на АБЗ, за в. „Телеграф“: „Разчитаме, че предложенията на бранша за промени в КЗ ще бъдат взети предвид“

Юри Копач, председател на УС на АБЗ, излезе с пространно интервю във вестник „Телеграф“ на 26.04.2024 г. В него той коментира предложенията на бранша във връзка с проекта за изменения на Кодекса за застраховане.

Ето основните акценти в интервюто:

Някои съществени предложения на АБЗ не са включени в проекта за изменения на Кодекса за застраховане, очакванията на бранша са те да бъдат взети предвид в хода на предстоящата законодателна процедура.

Неотчетените в проекта предложения на АБЗ биха допринесли за по-ефективното функциониране на пазара и са в интерес и на потребителите,  и на държавата. Очакванията са те да бъдат взети предвид в хода на предстоящата законодателна процедура. Заедно с това, в законопроекта има предложения, които не са част от варианта, предложен за  обществена консултация и съответно в АБЗ не сме имали възможност да ги коментираме.

Новите основания за регрес по застраховката „Гражданска отговорност“ се отнасят до извършването на тежко ПТП с причинена телесна повреда, смърт или значителни имуществени вреди при превишаване на скоростта с 50 км/ч или при преминаване на червено. Те идват резултат на промени в Наказателния кодекс, новата мярка би имала силен дисциплиниращ и превантивен ефект.

Извършването на тежко ПТП с причинена телесна повреда, смърт или значителни имуществени вреди при превишаване на скоростта с 50 км/ч или при преминаване на червено, с промени в Наказателния кодекс от миналата година, се криминализира, т.е. приравни на престъпление. Това стана след сериозен обществен натиск по повод поредица тежки пътни произшествия. Според нашето законодателство, при ситуации, определени като престъпление в закона, застрахователите завеждат регрес към виновния водач. Например, досега такъв бе случаят при ПТП след употреба на алкохол, наркотици.

Извън съобразяването със законовите изисквания, считаме, че мярка като регрес би имала силен дисциплиниращ, превантивен ефект спрямо водачите. Те ще са наясно, че в подобни тежки случаи, с висока степен на обществена опасност, за причинителите ще има допълнителни последици със сериозни финансови измерения.

В законопроекта изискванията за електронна идентификация при онлайн сключване на застраховка са излишно усложнени, така процесът се утежнява спрямо сегашното положение.

С участието на МФ и КФН беше постигнато компромисно предложение, което облекчаваше сключването на застрахователни договори от разстояние. За съжаление, текстът е внесен в променен вид в Народното събрание. Предвидените там изисквания за електронна идентификация са твърде тежки и ненужни. Чрез тях редът за сключване на застрахователни договори от разстояние и онлайн не само няма да се облекчи, но дори ще се утежни спрямо сегашното положение.

В проекта се коментират само 3 вида средства за електронна идентификация, които сами по себе си са твърде ограничени:  уникален идентификатор на физическо лице, за който е издадено удостоверение за електронна идентичност по реда на Закона за електронната идентификация;  сертифицираният електронен подпис и електронен идентификатор с национално покритие по ЗЕИ, каквито все още няма. По този начин изискванията за сключване на застрахователни договори чрез онлайн платформа или интернет сайт стават непропорционално утежнени в сравнение с изискванията по Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние, които би следвало да са приложими изцяло и при застрахователните договори. Още повече, че при сравнение с други видове финансови услуги застрахователната услуга, в общия случай, е по-безрискова за потребителите и финансовата система. Дори да има редки случаи на неправилна автентификация, в най-лошия случай едно лице може да се яви като застраховано, без то да е сключило застрахователния договор. Това, общо взето, няма как да е във вреда на потребителя. В този смисъл изглежда нелогично потребител да може да сключи договор за финансова услуга или кредит от разстояние при приложението на ЗПФУР, но да не може да сключи застрахователен договор, съобразно неговите разпоредби.

АБЗ предлага общите условия по застрахователните договори да не се подписват от потребителя на хартия.

АБЗ предлага в Кодекса за застраховането да се въведе изрична норма, така че изискването за подписване на общите условия на хартия, което произтича от Закона за защита на потребителите, да не се прилага към застрахователните договори. Ако такова изключение не се въведе, всички мерки по отношение на дигитализацията на сключването на застрахователни договори до голяма степен ще се обезсмислят.

Предложение на АБЗ е застрахователният агент да има право сам да избира дали да бъде третиран като свободна професия или да бъде на „граждански договор“. То е отпаднало от варианта, внесен в Народното събрание.

АБЗ предлага изменение, с което се дава възможност застрахователните агенти да избират дали да бъдат третирани като свободна професия или да бъдат на „граждански договор“. Това ще е от полза и за фиска, тъй като застрахователните агенти ще продължат да плащат своите данъци и осигурителни вноски, но справедливо и спрямо доходите от дейността им – за реално получените от тях възнаграждения. Сегашното положение, застрахователният агент да е третиран като свободна професия, води до редуциране на агентската мрежа. Това не е от полза за потребителите, защото ограничава възможностите им да ползват адекватна застрахователна защита.

Предложението във внесения в НС законопроект за забрана самоучастие във вид на фиксирана в договора сума не е било представено за обществено обсъждане, подобно допълнително ограничение ще е непрактично и ще ограничи свободата на договаряне.

Тъй като това предложение не е било част от законопроекта, представен за обществено обсъждане, то не е не е подлагано на дискусия със застрахователния сектор. Практиката към момента предвижда възможност самоучастието да се определя като фиксирана сума или процент. Така, потребителят, желаещ да сключи договор, може да анализира и подбере най-подходящия за своите нужди застрахователен продукт. Що се отнася до целта на забраната - да се спре възможността за заобикаляне на ограничението самоучастието да е до 10% - то и според сегашната уредба ограничението от 10% е приложимо, дори и когато се договаря самоучастие като твърда сума. Това съотношение е ясно заложено в закона и се запазва. Евентуална уговорка на самоучастие, чрез която се заобикаля закона, би била по дефиниция нищожна.

Застрахователите подкрепят предложения чрез измененията в КЗ модел на „бонус-малус“ система - децентрализирана на ниво отделен застраховател и базирана на причинените от автомобила щети. Браншът е подготвен, още повече и сега компаниите прилагат свои методики за оценка на риска на водачите във връзка със застраховка ГО.

До въвеждането на системата има още път – предстои приемането на измененията в КЗ, след което регулаторът трябва да приеме наредба, с която да създаде единни правила за обмен на информация между застрахователите и регистъра на Гаранционния фонд.

Начало