При природни бедствия обичайно се засилва интересът към имущественото застраховане, но въпреки това голяма част от хората в България все още остават без застрахователна защита за имуществото си. Често рискът се подценява, докато не се стигне до реална материална загуба. В същото време през последните години се очертава положителна тенденция – все повече хора избират да застраховат имуществото си, посочи пред Nova News Калоян Маноилов, председател на Комисията по имуществено, морско и авиационно застраховане и катастрофични рискове към АБЗ. „Данните от последното ни проучване показват тази промяна много ясно – през 2020 г. 16% от хората са посочили, че имат или са имали имуществена застраховка, а тази година делът им вече достига 31% – почти двойно увеличение. Тенденцията е положителна, но все още сме далеч от необходимите нива на застрахователно покритие на имуществото.“
България е една от страните в ЕС с най-ниско застрахователно проникване. Когато хората, които се застраховат, са малко, неминуемо е в моментите на природни бедствия щетите от тях да бъдат за сметка на пострадалите и техните семейни бюджети.
Калоян Маноилов посочи, че няма универсален подход по въпроса дали застраховането на имущество трябва да е задължително. „Според нас фокусът трябва да бъде към първо и основно към увеличаване на застрахователната култура на хората, след това стимули за доброволно застраховане и накрая темата с превенцията. Само по този начин бихме имали устойчив резултат и увеличаване на застрахователното проникване“, каза Калоян Маноилов.
Застрахователните компании отбелязват ръст както на броя заявени щети след случаите на екстремно време, така и на техния размер. Фактор за увеличените размери са от една страна са увеличените стойности на имуществото, а от друга – увеличените разходи за възстановяване след щета. Хората не се застраховат основно по две причини – смятат, че на тях няма да им се случи нищо и събитията са далеч от тях. Втората причина е очакването, че дори да се случи, държавата ще помогне. Държавната помощ при бедствия обаче е крайно недостатъчна спрямо реалния размер на щетите. „При всяко едно природно бедствие щетите са със сериозни размери – вземете стойността на един апартамент или къща, обзавеждането вътре, и ще видите колко недостатъчна е сумата, отпускана като държавна помощ“, отбеляза Калоян Маноилов.
Той съветва хората, които нямат застраховка, да се обърнат към застрахователен консултант и да обсъдят от каква защита се нуждаят и да поискат подходяща оферта. При сключването на полица трябва да се обърне внимание какво точно се застрахова. „Чест пропуск е, че хората си застраховат предимно недвижимите имоти – къщи и апартаменти, но без движимите имущества в тях като обзавеждане и техника“, обясни Маноилов. Това може да доведе до недостатъчно обезщетяване, защото застрахователят ще плати само за вредите по сградата, но не и за покъщнината, а стойността на движимото имущество може да бъде значителна.
При настъпване на събитие е необходимо застрахованият да се свърже със застрахователя, който ще даде инструкции за действие. „Ако го позволява ситуацията, запазваме имуществото така, че да не бъде увредено допълнително“, посочи Калоян Маноилов. Той обясни, че голяма част от застрахователните компании вече са удължили сроковете за заявяване на претенции след последните порои и градушки в България.
„Климатичните промени са тук и те поставят фокуса върху необходимостта от адекватни застраховки за защита срещу такива природни бедствия“, коментира Калоян Маноилов.
-370x270-3.png "News image")
-370x270-1.png "News image")
 (002)-370x270-2.jpg "News image")
-370x270.png "News image")
-370x270.jpg "News image")
