Все повече земеделски производители застраховат реколтата си, а зачестилите природни бедствия са сред основните причини за нарастващия интерес към земеделското застраховане. Това коментира Нина Колчакова, генерален директор на Асоциацията на българските застрахователи (АБЗ), в интервю за БНР – Стара Загора.
Градушката остава сред най-сериозните рискове за земеделските култури и е включена в базовото покритие на всички земеделски застраховки. Макар да няма официална статистика за дела на застрахованите площи, данните от застрахователните компании показват осезаем ръст на интереса през последната година, като при някои дружества увеличението достига 60–70%.
Преди няколко години застраховани бяха едва между 6 и 10% от обработваемите площи. Днес експертните оценки сочат, че този дял вече е около 15–16%, а според някои оценки доближава 20%. Тази тенденция съвпада и с повишаването на доверието към застрахователния сектор, отчетено в последното национално представително проучване.
Нарастващият интерес се дължи както на по-честите природни бедствия, така и на по-голямата държавна подкрепа. От миналата година по европейска програма, администрирана от Държавен фонд „Земеделие“, се субсидират 70% от застрахователната премия, а процедурата за получаване на помощта е значително облекчена. „Виждаме, че със субсидията от фонд „Земеделие“ интересът към застраховането се повиши значително и очевидно това е ефективна политика“, коментира Нина Колчакова.
Въпреки положителната тенденция България остава сред държавите с ниско застрахователно проникване в земеделието. В редица европейски страни почти всички земеделски площи са застраховани, докато у нас потенциалът за развитие на този вид застраховане остава значителен.
Климатичните промени поставят нови предизвикателства пред земеделското застраховане в цяла Европа. В страните с високо застрахователно покритие все по-често се обсъждат публично-частни партньорства за покриване на катастрофични рискове, тъй като последиците от природните бедствия стават все по-тежки и все по-трудни за поемане единствено от застрахователния сектор.
В България застрахователният пазар разполага с капацитет да поема съществуващите рискове, но за сушата и ранното пролетно осланяване са необходими различни решения. Това са рискове с много висока честота и мащаб на щетите, което прави предлагането на чисто пазарни застрахователни продукти практически невъзможно. Затова АБЗ работи съвместно с държавните институции за намиране на решения, които да осигурят защита и срещу тези рискове.
Наред с финансовите стимули, важен фактор за развитието на пазара е и по-добрата информираност на земеделските производители. Ясното представяне на покритите рискове и условията по застраховката помага очакванията на клиентите да съответстват на защитата, която избраният продукт предоставя.
Колчакова обърна внимание и на необходимостта застраховането да се използва по-активно като инструмент за управление на риска. В момента значителна част от последиците от природните бедствия продължават да се поемат от самите земеделски производители и от държавата. България разполага със стабилен, добре регулиран и финансово устойчив застрахователен сектор, който може да има още по-голяма роля за ограничаване на икономическите последици от климатичните рискове.
-370x270-3.png "News image")
 (002)-370x270-2.jpg "News image")
-370x270.png "News image")
-370x270.jpg "News image")
