Българите все още масово не застраховат имотите си въпреки зачестяващите природни бедствия. При тежки събития, като скорошните наводнения по Черноморието, интересът към имуществените застраховки се повишава, но остава краткотраен. Това коментира Нина Колчакова, генерален секретар на Асоциацията на българските застрахователи (АБЗ), в интервю за сутрешния блок на телевизия Bulgaria ON AIR. Тя подчерта, че липсата на застрахователна защита вече е социален проблем в условията на климатични рискове.
Причините за ниското застрахователно проникване са многопосочни и до голяма степен свързани с трайни обществени нагласи, които не се основават на реални факти. Данни от проучвания на АБЗ показват, че сред основните причини, които хората изтъкват за липсата на застраховка, са разчитането на късмета („На мен няма да ми се случи“), недоверието към застрахователите („Няма да ми платят“), очакването, че държавата ще покрие щетите, както и слаба информираност за това къде да се потърси съвет и какви продукти се предлагат. Често се споменава и опасението, че застраховките са скъпи, но реално цените на полиците за дома остават на стабилни нива от години и са достъпни за всяко домакинство.
Важно ехората да избират застраховка, която реално отговаря на стойността и спецификата на имота им. „Потребителите често се ориентират към най-ниската цена, без да проверят какви рискове покрива полицата. Всяка застраховка включва покритие за пожар и природни бедствия, но други рискове – като земетресение, кражба – обикновено се добавят по желание на клиента. При по-евтините оферти освен, че нужните ни рискове може да не са включени, лимитите по включените рискове обичайно са по-ниски и може да се окажат недостатъчни при щета,“ подчерта тя.
Колчакова допълни, че е напълно разбираемо хората да не познават в детайли застрахователните продукти, затова е добре да търсят съвет и разяснения в етапа на сключването на полицата. „Нормално е да има въпроси – важно е те да се задават, за да може застраховката наистина да отговаря на нуждите на домакинството,“ посочи тя.
По отношение на общински и държавни имотичесто срещан проблем е подзастраховането – практиката да се сключват полици на занижени суми. Това обаче води до сериозен риск при настъпване на застрахователно събитие, тъй като изплатеното обезщетение не може да покрие реалната стойност на щетите. Нина Колчакова даде пример с обществена поръчка за застраховка на детска градина, където е била посочена застрахователна сума от 35 000 лева, което би направило обезщетението крайно недостатъчно при евентуална щета.
По поводскорошните наводнения по Южното Черномориегенералният секретар на АБЗ посъветва собствениците на застраховани имоти да се свържат със своя застраховател, така ще получат точни указания за следващите си стъпки – завеждане на претенция, организирани на огледи на щетите. „Застрахователните компании подхождат с разбиране, особено в случаи на масови бедствия“, увери тя. След
България остава с най-нисък дял на имуществено застраховане сред страните в Европа, отбеляза Нина Колчакова. За разлика от нас, в държави като Турция и Гърция действат активни политики за насърчаване на застрахователната култура, а в някои случаи дори има задължителни механизми за защита на жилищата.
Според нея повишаването на информираността е сред най-работещите подходи за насърчаване на застраховането на имоти у нас. Асоциацията на българските застрахователи провежда редица образователни инициативи, кампании и партньорства с медии и учебни заведения. „Държавата също трябва да подкрепя тези усилия и да отправя ясни послания към гражданите – че помощите след бедствие имат за цел да подпомогнат пострадалите в кризисната ситуация, но те не могат да възстановят унищоженото имущество. Това е ролята на застрахователите, не на държавата“, посочи Колчакова.
-370x270-3.png "News image")
 (002)-370x270-2.jpg "News image")
-370x270.png "News image")
-370x270.jpg "News image")
