Нина Колчакова, генерален секретар на АБЗ, за Bulgaria ON AIR: „Все повече фермери се застраховат, важно е да са наясно с условията по полиците си“

Все повече земеделци застраховат продукцията си, но въпреки това нивото на покритие остава твърде ниско на фона на зачестяващите климатични рискове. Това коментира генералният секретар на Асоциацията на българските застрахователи Нина Колчакова в интервю за предаването "България сутрин", BulgariaONAIR, на 20 май 2026 г.

Ръстът в земеделското застраховане е подкрепен от държавните субсидии  

Нина Колчакова обясни, че особено положителен ефект оказва новата схема на ДФ „Земеделие“, финансирана с европейски средства. По нея държавата поема безвъзмездно 70% от премията на земеделските застраховки. Но не само изгодните финансови условия са причината за интереса, а и облекчената административна процедура по кандидатстване и отпускане на средствата на земеделците.

Застрахователните дружества, които предлагат земеделски застраховки, отчитат значим ръст по тази линия на бизнес – при някои премийният приход се е увеличил с 50-60%. „Това е наистина позитивно развитие, но истината е, че ръстът трябва да е в пъти по-голям, за да се покрият достатъчно земеделски площи в България“, посочи Нина Колчакова.

Информираността относно условията по полиците означава доволни клиенти и повишено доверие към застрахователите

Според генералният секретар на АБЗ разминаването между очакванията на земеделците и реалните условия на застраховката е в основата на проблемните случаи. Производителите нерядко смятат, че полицата покрива всички възможни щети, без да са се запознали подробно с условията. Вероятно това се дължи на пропуски при продажбения процес, коментира Нина Колчакова. Например, може да не е станало ясно точно какви рискови събития са включени в покритието или фактът, че застраховката покрива себестойността на продукцията, а не продажната й цена.

В тази връзка Нина Колчакова отправи апел към фермерите предварително да обсъдят със застрахователя или брокера всички детайли покрай техния бизнес и продукция, на какви рискове се изложени. Така ще сключат застраховка, която наистина отговаря на нуждите им и ще са наясно какво да очакват при щета.  „Застрахователите искат да отговорят на очакванията на своите клиенти и те да останат доволни от защитата, която им осигурява тяхната полица. Така се повишава и доверието към застраховането“, каза тя.

Обезщетения и административна процедура

При земеделските застраховки е особено важно при щета застрахователят да бъде информиран максимално бързо, за да насрочи оглед на увредената продукция.  Оценката на загубите се прави от специалисти агроинженери, като при несъгласие с оценка фермерите могат да ползват и техни експерти, поясни Нина Колчакова. Обезщетенията се изплащат  до 15 дни след като бъдат представени на застрахователя всички документи по дадената претенция.

Някои климатични рискове изискват публично-частни механизми за защита

Някои рискове в земеделието са толкова големи и с толкова висока вероятност от настъпване, че не могат да бъдат поети изцяло от застрахователния сектор чрез стандартен застрахователен механизъм. Застраховането по своята същност е създадено да покрива случайни събития, а не сигурни явления, обясни Нина Колчакова.

Такива събития в земеделието са сушата и ранните пролетни слани. Ако подобни рискове бъдат включени в застрахователното покритие, цената на полиците трябва да бъде толкова висока, колкото са очакваните загуби. Това би направило застраховката неатрактивна за земеделските производители и икономически неустойчива като модел.

Затова в много държави за подобни „незастраховаеми“ рискове се прилагат публично-частни партньорства, при които наред със средствата от застрахователни премии се включва и публичен ресурс – чрез гаранционни схеми, застрахователни пулове, презастрахователни механизми. Целта е земеделските производители да могат да получат компенсации при тежки климатични събития, които не могат да бъдат покрити изцяло по линия на застрахователната защита. Към момента Министерството на земеделието разглежда възможността за създаване на подобна гаранционна схема с европейско финансиране.

 

Начало