В последните години виждаме устойчив ръст на застрахователния пазар и все повече хора сключват полици. Застраховането става популярно, а според статистическите данни през миналата година застрахователните премии са нараснали с 12% спрямо 2024 г. Все още автомобилните полици имат превес, но не само задължителната Гражданска отговорност, а все повече шофьори си правят и застраховка Каско. В животозастраховането, чиито дял е около 16% от общия пазар, има много голям потенциал за развитие, коментира председателят на Асоциацията на българските застрахователи (АБЗ) Николай Станчев в предаването Primetime на EuronewsBulgaria.
Доверието към застрахователния сектор се повишава
Резултатите от проведеното през месец май национално проучване по поръчка на фондация „Проф. д-р Велеслав Гаврийски“ показват повишаване на доверието към застрахователния сектор, в сравнение с 2020 г., когато беше проведено подобно проучване.
„Виждаме все повече хора, които се застраховат, и то във всички сегменти и бизнес линии на застраховането – и в автомобилното, и в имущественото“, каза Николай Станчев. Друг от изводите е, че много хора в България не сключват застраховки поради липса на информация и недостатъчна застрахователна култура, а това е проблем, който не може да бъде решен бързо. За повишаване на финансовата култура роля имат и застрахователите. АБЗ реализира много разяснителни кампании за ползите от застраховането. В момента тече информационна кампания за имуществените полици под мотото „Не чакай бедата. Застраховай дома си навреме“.
Информираният избор е ключов при застраховането на дома
Николай Станчев посъветва собствениците при избор за застраховка на дом да се съобразят с индивидуалната си нужда от защита – какъв е имотът, какви са важните за тях покрития, само сградата ли ще се застрахова или и имуществото вътре, достатъчни ли са застрахователните суми по тях. Обичайно при имуществените полици се предлага основен пакет рискове – пожар и природни бедствия – като към него могат да бъдат добавяни допълнителни, съобразно конкретните обстоятелства. Например, ако жилището е в блок, то подходящо би било да се включи „отговорност към трети лица“. „Така дори и да наводните съседите, щетите ще бъдат поети от застрахователя, а не от вас“, обясни Николай Станчев.
Според статистиката на Комисията за финансов надзор делът на имущественото застраховане е около 20% от пазара, като в този сегмент се включват застраховките на жилища, фирмено имущество и земеделски култури. През 2025 г. премийният приход по имуществено застраховане нараства с над 20% спрямо предходната година. За повишения интерес допринасят и зачестяващите природни бедствия, сред които градушките, нанасящи тежки щети на земеделското производство. Николай Станчев припомни силните градушки в Югоизточна България през май 2025 г., които засегнаха множество земеделски стопанства. Застрахованите производители са получили обезщетения и са успели да възстановят дейността си. Подобни щети бяха нанесени и наскоро в област Ямбол, като застрахователното покритие отново може да се окаже решаващо за запазването на засегнатите стопанства.
Какво възпира хората да сключват застраховки
Националното проучване откроява няколко основни причини хората да не сключват застраховки. Една от тях е възприемането на цената като твърде висока, което до голяма степен е свързано с недостатъчната информираност за реалните ценови нива. Николай Станчев даде пример със застраховка за средностатистическо жилище, която може да струва около 40 - 60 евро годишно в зависимост от вида на имота и избраните покрития.
Друга бариера е нагласата, че неблагоприятно събитие няма да се случи точно на конкретния човек или неговото имущество. Нарастващият брой природни бедствия и други инциденти обаче показва, че рискът не бива да бъде подценяван.
Проучването опровергава и широко разпространеното схващане, че застрахователите не изплащат обезщетения. Данните показват съществена разлика между общите обществени нагласи и реалния опит на хората, които имат застраховка и са претърпели щета. Общо 83% от анкетираните, които са получили обезщетение, са доволни от неговия размер. Едва 5% от завелите претенция не са получили обезщетение, като най-честите причини са, че конкретното събитие не е било включено в покритието, не са били спазени сроковете за уведомяване или не са били предоставени необходимите документи.
Николай Станчев посъветва потребителите при избора на застраховка да се информират подробно за покритията, а не да се ръководят единствено от цената. По-ниската премия обичайно е свързана с по-ограничено покритие. Важно е клиентите предварително да знаят как и в какви срокове се заявява щета, какви документи се изискват и какви са условията за изплащане на обезщетение. Все повече потребители търсят информация онлайн, но при сключването на полицата е важно да зададат конкретните си въпроси към застрахователя или застрахователния посредник. Така могат ясно да разберат какъв продукт купуват, какви рискове са включени и при какви условия се прилага покритието.
Интересът към животозастраховането нараства
Интерес се наблюдава и към животозастраховането. Сред разпространените продукти са застраховките „Живот“, свързани с инвестиционни фондове, които съчетават застрахователна защита с инвестиционен елемент, както и застраховките, свързани с кредити. Търсени са и полиците с покритие при злополука и заболяване, които често се сключват от работодатели в полза на служителите им.
Актуални теми при автомобилното застраховане
Най-високо остава проникването на задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите. Николай Станчев коментира и някои от разпространените погрешни представи за този вид застраховка. Едно от тях е, че цените се увеличават значително. Данните показват, че през 2025 г. средната цена на полицата за леките автомобили е нараснала с около 3% спрямо 2024 г. До юни 2026 г. увеличението спрямо декември 2025 г. също е около 3%, което не показва рязък ценови ръст.
Съществуват обаче отделни рискови сегменти, сред които е застраховането на мотоциклети. В миналото полиците масово са се заплащали разсрочено, като над 80% от собствениците на мотоциклети са внасяли само първите две вноски и на практика са възприемали застраховката като сезонна. Макар мотоциклетите обичайно да се използват само през част от годината и някои застрахователи да предлагат сезонни полици, действащото законодателство изисква всяко регистрирано моторно превозно средство да има валидна застраховка „Гражданска отговорност“. След изтичането на шестмесечна полица собственикът трябва или да я поднови, или да прекрати регистрацията на мотоциклета. В момента въпросът се обсъжда в работна група с участието на представители на мотоциклетистите и АБЗ, която разглежда възможностите за промени, свързани със сезонното застраховане.
Николай Станчев коментира и случая със ЗАД „ДаллБогг: Живот и здраве“, като посочи, че той има неблагоприятен репутационен ефект върху целия сектор”. След изтичането на действащите си полици клиентите могат да сключат нова застраховка при друг застраховател.
Предстои и въвеждането на единна система „бонус-малус“ за всички моторни превозни средства, каза председателят на АБЗ и обясни, че необходимите наредби вече са приети и след предвидения период за адаптация системата ще започне да се прилага. Принципът „бонус-малус“ се използва от застрахователите и в момента, но досега всяка компания е разполагала единствено с информация за щетите на собствените си клиенти. С въвеждането на общата система застрахователите ще имат достъп до данни за причинените от водача щети независимо при коя компания е бил застрахован. Така водачите без причинени щети ще могат да получават отстъпка, а тези с регистрирани щети ще заплащат по-висока премия.
-370x270-3.png "News image")
 (002)-370x270-2.jpg "News image")
-370x270.png "News image")
-370x270.jpg "News image")
