Преминаването към евро няма как само по себе си да повиши цените на застраховките, защото видът на валутата не е компонент, който участва в ценообразуването на застрахователните продукти. Факторите, които влияят върху формиране на цената, са други – каква е щетимостта по съответната бизнес линия, какъв е средният размер на обезщетенията и колко често настъпват покритите рискове. Това обясни Веселин Ангелов, член на Управителния съвет на Асоциацията на българските застрахователи (АБЗ), в предаването „Ревизия“ по NOVA NEWS. В пространно интервю той коментира както техническите аспекти на преминаването към еврото, така и състоянието на застрахователния пазар у нас.
Разбираемо е, че въвеждането на единната валута поражда въпроси сред потребителите, но информацията е налична и няма място за притеснения. Ангелов разясни, че новата валута няма да промени условията по действащите застрахователни договори – единствената разлика е, че сумите ще бъдат изчислявани и посочвани в евро, вместо в левове. Самото превалутиране ще се извърши автоматично, по официалния курс, без да се изискват допълнителни действия от страна на застрахованите лица.
Той подчерта, че застрахователните компании вече използват двойна визуализация при обозначаване на премии, вноски и застрахователни суми, което дава възможност на потребителите да свикнат с новата валута и да бъдат напълно информирани за финансовите параметри по своите полици. При вече сключени застраховки няма как тези параметри да се променят – например, последна вноска по застраховка „Гражданска отговорност“, платима през 2026 г., ще бъде със същия номинален размер, просто ще бъде изразена в евро.
„Еврото ще направи пазара по-атрактивен, ще ни даде по-лесен достъп до различни финансови инструменти и ще подпомогне развитието на сектора. Като цяло ефектът ще бъде положителен“, заяви Ангелов.
В интервюто той обърна внимание и на по-широката картина – въпреки достъпността на застрахователната защита, тя все още остава недостатъчно използвана в България. Едва около 10% от жилищата у нас са застраховани, а животозастраховането обхваща едва 2–3% от населението. „Въпреки всичко, което се случва около нас – природни бедствия, пътни инциденти, здравословни проблеми – не си взимаме поука, че застраховката е единственият инструмент, който ни осигурява финансова помощ в трудни моменти“, подчерта Ангелов.
Той отбеляза, че цените на застраховките у нас остават ниски – както при животозастраховането и автомобилните продукти, така и при имуществените полици, които често могат да се сключат на символични суми. Затова няма икономическа причина хората да отлагат сключването на застраховка.
Според него усилията за повишаване на застрахователната култура трябва да бъдат споделена отговорност между сектора, държавата и обществото. „Застрахователите полагат усилия чрез информационни кампании и присъствие в медиите, но устойчиви резултати ще има, когато застрахователната и финансовата грамотност станат част от учебната програма“, заяви той.
Ангелов подчерта още, че застраховките не трябва да се възприемат като излишен разход, а като необходима защита срещу рискове, които могат сериозно да разклатят семейния бюджет. Вместо да избираме застраховка на базата на цена, трябва да се тръгне от реалните нужди – какви доходи и активи има семейството, кои са критичните източници на приходи и как могат те да бъдат защитени.
Върху потреблението на застрахователни продукти влияние оказват и някои обществени нагласи. „Според проучвания на АБЗ всеки трети българин смята, че застрахователите не плащат обезщетения и затова да не купуват полици. Но същевременно пак според данни от тези проучвания – над 90% от застрахованите лица, завели претенции по свои полици, са получили обезщетения“, каза Веселин Ангелов и уточни, че са изследвани и причините за отказите при останалите 10 процента. Основно те се дължат на това, че претенциите са заведени за непокрит по полицата риск, което има пряка връзка с нивото на информираност, особено при избор на застраховка. Друга причина за отказ при имуществените застраховки са неуредици с документите за собственост. Веселин Ангелов подчерта, че застрахователите спазват законоустановените срокове за изплащане на обезщетения и забавяния няма.
В заключение, Ангелов отбеляза, че развитието на застрахователния сектор е свързано с повишаването на благосъстоянието, както и с финансовата грамотност. Засега България върви с по-бавни темпове спрямо средното европейско ниво – застрахователното проникване у нас е около три пъти по-ниско. Това показва, че има нужда от по-активна комуникация с клиентите, институционални усилия и целенасочени реформи.
-370x270-3.png "News image")
 (002)-370x270-2.jpg "News image")
-370x270.png "News image")
-370x270.jpg "News image")
