Доброволното здравно застраховане в България продължава да нараства с устойчиви темпове, като през последните години се отчита стабилен двуцифрен ръст от порядъка на 15–20%. Това посочи Ивана Димова, член на Управителния съвет на Асоциация на българските застрахователи (АБЗ) и изпълнителен директор на ЗК „Уника“ в интервю за БНТ.
Повишеният интерес е особено осезаем след пандемията от COVID-19. В условията на високи лични разходи за здравеопазване все повече хора търсят предвидимост и финансова защита при нужда от лечение и сключват доброволна здравна застраховка превантивно.
Работодателите са двигател на пазара
Пазарът се развива основно чрез корпоративни програми. Най-активни са компаниите в секторите с висока конкуренция за квалифицирани кадри – информационни технологии, финанси и високотехнологични услуги. В София и големите градове се наблюдава по-висока концентрация на работодатели, които предоставят здравно застраховане като социална придобивка за привличане и задържане на служители.
Наблюдава се интерес и от по-малки предприятия, когато продуктите са достъпни и лесни за администриране. В тези случаи се започва с базови пакети, които впоследствие се надграждат.
Най-търсените покрития и особености на продуктите
Най-търсени са пакетите, свързани с извънболнична помощ и профилактика – специализирани консултации, лабораторни изследвания, образна диагностика, лекарства и медицински изделия. Развиват се и услуги като дистанционни прегледи и телемедицина. Все по-често в пакетите се включват психологическа подкрепа, онлайн консултации, достъп до спортни дейности и медицинска помощ в чужбина.
В доброволното здравно застраховане няма унифицирани пакети – всяка компания предлага различни покрития, лимити и подлимити, както и различни изключения от покритие. Два пакета могат да изглеждат сходни по обхват, но да съдържат съществени различия в лимитите или условията. При денталните разходи, които са чести и предвидими, определянето на лимити е необходимо, за да се запази достъпността на продукта.
Възможности за развитие на модела
Доброволното здравно застраховане не може да замени публичното финансиране на здравеопазването, но може да допълва системата чрез модели на сътрудничество между държавата и застрахователния сектор, включително в областта на профилактиката и превенцията.
В по-дългосрочен план темата за по-структурирано развитие на допълнителното здравно осигуряване може да бъде част от бъдещи реформи, като към момента подобни идеи са на ранен етап на обсъждане.
