Застрахователният пазар в България бележи устойчив растеж през 2025 г., като премийният приход нараства с около 20% на годишна база, а изплатените обезщетения – с приблизително 25%. Това показва реалния и нарастващ принос на застрахователите за финансовата стабилност на бизнеса и домакинствата, коментира Нина Колчакова, генерален секретар на Асоциацията на българските застрахователи, в интервю за Общинско радио Велико Търново.
Особено отчетлив е ръстът при изплатените обезщетения по имуществените застраховки срещу пожар и други природни бедствия, което е което е ясен индикатор за нарастващата роля на застраховането като инструмент за управление на рисковете, особено в контекста на климатичните промени. В същото време премийният приход по тази линия на бизнес се увеличава с около 20% - темп, съпоставим с общата динамика на пазара.
Силен ръст се наблюдава и при медицинското застраховане, което отразява както нарастващия интерес на работодателите да предлагат здравни застраховки като част от социалния пакет, така и ефекта от медицинската инфлация.
Ниското ниво на имуществено застраховане остава сериозно предизвикателство не само за България, но и за целия регион на Югоизточна Европа – от Словения до Турция. Сред основните фактори са ниската застрахователна култура, липсата на традиции и недоверието към застраховането. В редица държави вече се прилагат различни подходи за повишаване на застрахователното проникване – от задължително застраховане срещу природни бедствия до данъчни стимули за застрахованите имоти.
В България към момента основният фокус е върху информационните и образователни кампании, провеждани от Асоциация на българските застрахователи. По думите на Колчакова, широко разпространено остава погрешното схващане, че държавата носи отговорност за пълното обезщетяване при природни бедствия. Държавната помощ може да подпомогне първоначалното справяне с кризата, но не може да възстанови имуществото до състоянието отпреди бедствието – това е ролята на застраховките. Друг фактор, който възпрепятства потреблението, е все още ниската информираност относно имотните застраховки. Генералният секретар на АБЗ подчерта, че имуществените застраховки не са нито сложни, нито скъпи – годишната им цена обикновено е в диапазона 100–300 лева, сума, достъпна за много широк кръг домакинства.
В хода на разговора Нина Колчакова коментира и подготовката на застрахователния сектор за въвеждането на еврото. Тя подчерта, че от 1 януари 2026 г. промяната за потребителите ще бъде изцяло техническа – ще се промени единствено валутата, в която се изписват сумите по застрахователните документи. Преизчисляването от левове в евро ще се извършва автоматично от застрахователите по официалния фиксиран курс, без необходимост клиентите да предприемат допълнителни действия.
Сключените към момента застрахователни договори ще продължат да действат без промяна в условията си. Не се изисква подновяване, подписване на нови договори или допълнителни споразумения – единствено паричните стойности по тях ще бъдат представени в евро. Колчакова акцентира, че всяко искане от името на „застраховател“ за подписване на нови документи с аргумент въвеждането на еврото следва да се приема като съмнително, а хората трябва да сигнализират за това в Комисията за финансов надзор.
Генералният секретар на АБЗ обърна внимание, че самото преминаване към евро няма как да доведе до увеличение на цените на застрахователните услуги. Размерът на премиите не се определя от вида на валутата, а от други фактори - нивото на риск и щетимост по съответната застраховка, разходите на дружествата, необходимите резерви и общата икономическа среда.
-370x270-3.png "News image")
 (002)-370x270-2.jpg "News image")
-370x270.png "News image")
-370x270.jpg "News image")
