Климатичните промени са основен проблем за застрахователната индустрия в световен мащаб и с всяка година ситуацията се влошава. Явно и у нас хората започват да осъзнават сериозността на проблема, отчитаме промяна в нагласите и все повече хора търсят застрахователна защита, заяви Нина Колчакова, генерален секретар на АБЗ, в интервю за предаването "Добро утро, Европа" на EURONEWS Bulgaria TV.
АБЗ прави редовни проучвания на нагласите и употребата на застрахователни продукти, защото обратната връзка от хората дава ценна информация за кампаниите на асоциацията. Те са образователни по своя характер, тъй като данните от проучванията посочват редица дефицити по отношение на информираността, а и нагласите към застраховането. Хората не познават продуктите, имат необосновани очаквания, че като си купят най-евтината застраховка, ще получат обезщетение за всички загуби. Оттук идва и неудовлетворението и недоверието към застрахователите, обясни Колчакова.
За разлика от развитите пазари, където животозастраховането е с водещ дял, у нас то варира около 10-20% от пазара. Водещ е делът на автомобилното застраховане, а причината не е само, че включва задължителната ГО. Каско на автомобилистите е доброволна застраховка, също като полицата за дома, но делът й е значително по-висок от този на застраховките, свързани с недвижимо имущество. България остава с най-нисък дял застраховани домове в цяла Европа, въпреки че сме с най-висок дял на собствени жилища, което е трудно обяснимо, посочи Нина Колчакова.
АБЗ изследва причините да застраховаме първо и често единствено автомобила, търси отговори и начини да адресира ситуацията. Сред възможните обяснения е, че хората оценяват като реален риск, на който по-често са свидетели и са потърпевши от него, а пътните произшествия са обичайно събитие у нас. Рисковите събития при имотите се случват сравнително по-рядко и немалък дял от хората разчитат на късмета си да ги избегнат. Но със зачестяващите бедствия хората започват да оценяват рисковете за дома като реални за тях самите.
Съществуват митове за застраховането, вярата в които, всъщност, е във вреда на самите потребители. Един от тях е, че държавата ще им помогне да възстановят загубите си в случай на природно бедствие. Тази нагласа е подхранвана от посланията на политиците, но истината е, че държавата няма как да осигури компенсация, която да е достатъчна да се възстанови пълноценно увреденото имущество. Това не е ролята на държавата, а на застрахователите.
Другият мит е, че застраховките са скъпи, а това далеч не отговаря на реалността. Цените на полиците за дома са съвсем достъпни, подчерта Нина Колчакова. „Една годишна застраховка за жилище в средноголям град излиза колкото една семейна вечеря в ресторант“, обясни тя. Полица с добро покритие за апартамент може да излезе 100-200 лв. на година,
Важно е хората да са наясно, че евтините застраховки не покриват всички рискове. Като правило, те са с най-ограничени покрития и суми и когато се наложи застраховката да „влезе в действие“, може да останем разочаровани. Начинът да не се стига до такава ситуация е да изберем подходящите условия за нас по полицата , като предварително обсъдим конкретните ни нужди с професионалист. При земеделските застраховки стопаните също трябва да обсъдят редица детайли и условия, да решат какво искат да бъде застраховано – например, дали разходите за производството на продукция или самата реколта.
Само внимателният, премислен и детайлен избор може да ни гарантира, че ще останем доволни от своята застраховка, подчерта Колчакова.
-370x270.png "News image")
-370x270.jpg "News image")
