Застрахователните компании отчитат повишаващ се интерес към земеделското и имущественото застраховане, а някои от факторите за този интерес са валидни и за двата типа полици. Сред тях са климатичните промени, увеличаването на риска от щети, зачестяването на природните бедствия, увеличаването на загубите, които претърпяват селскостопанските производители и домакинствата, коментира генералният директор на Асоциацията на българските застрахователи (АБЗ) Нина Колчакова пред „Радио Велико Търново“.
„Все повече хора започват да осъзнават риска, пред който е изправено тяхното имущество и това, че те носят отговорност за него, не могат да разчитат на държавата и трябва да вземат мерки да защитят производството или личната си собственост“, обясни Нина Колчакова. Тенденцията за увеличаване на щетите и загубите, а заедно с това и на осъзнаването на този риск, повишава интереса към застраховането.
В селското стопанство има още един много важен фактор за интереса – програмата на Министерство на земеделието и храните, която започна тази година и представлява нова схема за подпомагане на застраховането, финансирана от ЕС. По нея получаването на помощ за застраховане е много по-улеснено в сравнение със старата. Важен фактор за повишения интерес е увеличението на застрахователната премия, подкрепено по схемата – вече е 70%. „Така ако един земеделец желае да застрахова своето стопанство, той може да получи първо по-голяма част от премията като субсидия, второ - може да я получи много по-лесно, с много по-малко административни изисквания и по-улеснена процедура. Веднага виждаме как това се отразява на интереса“, каза Нина Колчакова. Увеличаването на застрахованите площи има положително влияние и върху икономиката, и върху благосъстоянието на селскостопанските производители.
Сред най-често срещаните рискове за земеделците са щетите, нанесени от градушка. Нина Колчакова успокои, че този риск е включен във всички застрахователни полици за земеделието. Според преценката на земеделците за възможностите рискове, могат да се добавят допълнителни покрития като защита от наводнения и пожари. Ранните пролетни слани и сушата, от която страдат много производители, са рискове, които в застраховането се смятат за катастрофични, т.е. почти сигурно е, че ще се случат. Възможно е да се застраховат, но цената на полицата би била много висока. Застраховките обичайно покриват рискове от случайно събитие, но когато става въпрос за почти сигурно събитие, за което ще се плати, тогава и цената расте.
За такива случаи в други държави се организират публично-частни партньорства – пулове, в които държавата също участва. „По този начин се постига намаление на премията до нива, поносими за земеделските производители, които искат да се застраховат“, обясни Нина Колчакова. В България за съжаление няма такава държавна политика, а застрахователите не могат да поемат целия риск, защото ще фалират.
Има разнообразни форми, под които този проблем може да се реши и една от тях е задължително застраховане, което разпределя риска върху абсолютно всички и позволява да се съберат достатъчно премии, за да се покрият плащанията без проблеми дори и при катастрофично събитие. В момента застрахователите поемат плащанията само със средствата, които събират сами и при големи рискове българското застраховане трудно може да осигури пълно покритие.
-370x270-3.png "News image")
-370x270-1.png "News image")
 (002)-370x270-2.jpg "News image")
-370x270.png "News image")
-370x270.jpg "News image")
