Застрахователната култура на българите се повишава, но с бавни темпове. Това коментира Нина Колчакова, генерален директор на Асоциацията на българските застрахователи (АБЗ), пред „Радио Велико Търново“. Този извод се потвърждава и от данните от проучването, направено по поръчка на АБЗ през май тази година и сравнение с резултатите от сходно проучване, направено преди шест години. „Намираме една изключително положителна тенденция, най-вече в повишаване на доверието към застраховането“, обясни Нина Колчакова. За сравнение – през 2020 г. хората, които заявяват, че имат доверие на застрахователите, са 47%, а през тази година делът им се е увеличил на 62%.
Наблюденията на АБЗ показват увеличено потребление на застрахователни продукти и повишен интерес, най-вече към имуществените застраховки. Докато преди шест години едва 16% от запитаните са отговорили, че някога са сключвали такава застраховка, при последното проучване делът им се повишава до 31%.
„Това е факт, който отчитаме и при информационните кампании, които АБЗ организира постоянно и чрез тях успяваме да достигнем до всички български региони, но големият фактор за интереса е повишеният риск и големите загуби“, коментира Нина Колчакова. По данни на Комисията за финансов надзор приходите от имуществени застраховки са се увеличили с 25% спрямо 2024 г. Цената за това време не се е повишила, което означава ръст на сключените полици. За същия период обезщетенията са се увеличили със 115%, т.е. щетите през миналата година са повече от два пъти спрямо тези от 2024 г.
„Това го виждаме всички, всеки ден по медиите – къде е имало пожар, кой се е наводнил, какво се е случило. И хората започват да осъзнават риска“, каза Нина Колчакова. В момента застрахователите плащат повече обезщетения по имуществени полици, отколкото са събраните приходи, но тази тенденция е позитивна – хората, които са защитени, получават адекватно обезщетение в момента, в който им се случи събитие. Когато изгубят имуществото си, те ще получат средства и ще се върнат в същото финансово положение, в което са били преди и могат да продължат нормално живота си. Обратно - тези, които не са застраховани, очакват помощ от държавата, но често не си дават сметка, тази помощ не е обезщетение и няма да ги върне в същото положение, в което са били, а е само социална подкрепа за известно време. Когато става въпрос за малък бизнес или селско стопанство, след бедствие той често не може да продължи да работи. Това означава загуба за цели семейства. Ако за дома и за бизнеса е сключена застраховка, този риск е покрит и обезщетението позволява на хората да продължат напред без тежки сътресения.
-370x270-3.png "News image")
-370x270-1.png "News image")
 (002)-370x270-2.jpg "News image")
-370x270.png "News image")
-370x270.jpg "News image")
