„Застрахователният сектор в България е напълно подготвен за въвеждането на еврото, изцяло е ангажиран с това процесът да премине гладко и да бъде гарантирана защитата на правата и интересите на потребителите“, заяви Нина Колчакова, генерален секретар на АБЗ, в пространно интервю за БНР-Радио София от 27 май 2025 г. АБЗ и застрахователните компании активно предоставят информация на гражданите и клиентите си и правят разяснителни кампании по тази тема.
Въвеждането на еврото няма да доведе до промяна в цените на застраховките, подчерта Нина Колчакова. Върху тях влияние оказват не валутата, а други параметри - нивото на риск, поето от застрахователя, икономически фактори. Например, в последните години се отчита известно повишение на цените по застраховка Каско на автомобила, което се дължи на нарасналите цени на резервни части и разходите за труд.
Ценовите равнища на застраховките значимо изостават от темпа на инфлация, обясни Колчакова. Има бизнес линии, по които почти няма движение на цените. Тя даде пример с премиите по застраховките на домашно имущество, които въпреки инфлацията остават на едно ниво през последните години и са едни от най-ниските в Европа.
Имотните застраховки са напълно достъпни за всяко домакинство. Цената на годишната полица може да варира от около 100 лв. до 200-300 лв. в зависимост от характеристиките на жилището, избрания набор от покрити рискове и лимити по тях. Например, ако към основното покритие „Пожар и природни бедствия“ при всяка полица се включат рискове като земетресение, кражба и други, или се повишат лимитите по тях, то това ще се отрази на крайната цена на полицата. Тъй като по-евтините застраховки предлагат и по-ниска степен на защита, Нина Колчакова посъветва при избор да са водещи конкретните нужди, а не цената.
Независимо достъпността на имотните полици, все още едва около 10% от жилищата у нас са застраховани – далеч от средното ниво за Европа. Изоставаме дори в сравнение със съседните ни държави, които също са назад в класация – Румъния Гърция, Сърбия – при тях средно делът на застрахованите жилища е около 20%. Тази ситуация не представлява индивидуален проблем, а носи значим социален риск, защото при бедствие или авария, домакинства и малки бизнеси понасят загубите изцяло сами, вместо да бъдат обезщетени от застраховател. Но се отчита позитивно развитие - пазарът и интересът към имуществените застраховки растат, макар и с по-бавни темпове, посочи Нина Колчакова. Това се дължи както на повишаването на застрахователната култура, така и на нарастващата осъзнатост относно рисковете за имуществото вследствие на зачестяващите природни бедствия.
АБЗ изследва причините за недостатъчното застрахователно проникване, за да може да ги адресира адекватно. Част от тях са и все още битуващи митове, които далеч не отговарят на обективните факти, като „застраховките са скъпи“, „застрахователите няма да ми платят“. Например, според данни от различни проучвания на АБЗ, около 30-50% от хората посочват, че не си купуват застраховки, защото не вярват, че ще получат обезщетение по тях. Но по-малко от 5% от хората със застраховки, са имали проблеми при изплащане на щети по тях. При изследване на причините се оказва, че проблемите са в резултат на това, че претенцията е заведена по риск, който не е покрит по полицата или че сумата на обезщетението е по-малка от очакваното. И двата случая са пряко свързани с условията по полицата, а застрахователят изцяло се придържа към тях.
Затова е ключово, когато си купуват застраховка, хората да го правят осъзнато и информирано, да задават въпроси – кои рискове са покрити и кои не, какви са сумите по тях, т.е. потенциалното обезщетение, как се процедира при щета. Ако са добре информирани относно условията по своята застраховка, клиентите ще избегнат възможни разочарования по отношение на нивото на защита по своята полица.
Дигитализацията навлезе ускорено в застрахователния сектор, като ключов катализатор за това бяха условията по време на пандемията. Днес застрахователите предлагат широк набор от дигитални услуги – онлайн сключване на полици, завеждане и проследяване на щети, както и дистанционно обслужване чрез електронни канали. Дигиталните решения се утвърдиха като устойчива посока на развитие, особено предпочитана от по-младите потребители.